Поликарп Анастасиадис
| Поликарп | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Религия | Католическа църква |
Поликар (на гръцки: Πολύκαρπος, Поликарпос) е гръцки източнокатолически духовник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в гръцко православно семейство в тракийската Ганоска и Хорска епархия със светското име Анастасиадис (Αναστασιάδης). Приема католицизма и Якинт Марангос го изпраща да учи Рим, но поради формалности е върнат в Цариград, където учи теология. В 1865 година е ръкоположен за свещеник от епископ Мелетий Стараверос и е изпратен да служи в католическата църква „Св. св. Петър и Павел“ в българското униатско солунско село Юнчиите. Остава в Юнчиите до 1869 година. Викторен Галабер, който посещава селото през 1866 година пише:
| „ | Поп Поликарп, ученик на дон Джовани Хиасинт Маренго, е бил пример на селото със своята набожност, доброта и усърдие. Въпреки, че е грък и не е знаел български, започнал да учи този език и за много кратко време успял да се научи да го говори и да наставлява паството си на матерния му език.[1] | “ |
В 1877 година Поликарп наследява от отец Якинт ръководството на униатската общност в Цариград.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 342-343.
- ↑ ΕΛΛΗΝΙΚΗ ΚΑΘΟΛΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ (Κωνσταντινούπολη) // Ελληνική Καθολική Εξαρχία. Архивиран от оригинала на 2013-11-13. Посетен на 13 ноември 2013.
