Направо към съдържанието

Пламен Горанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пламен Горанов
български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права
Роден
Починал
3 март 2013 г. (36 г.)
Пламен Горанов в Общомедия

Пламен Любчев Горанов е български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1976 година. Завършва Варненския икономически техникум, след това учи в Стопанската академия в Свищов. След 2006 г. се занимава с височинна изолация във Варна, Сливен и Добрич.

Самозапалва се на 20 февруари 2013 г., по време на протестите от началото на 2013, след като отправя искане за „оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари 2013 г.“.[1][2].

Преди да умре, Пламен Горанов няколко пъти заявява, че намерението му не е било да се самоубива.[3] Според най-близките му приятели Пламен умира поради грешка в плана си и не е искал да се самоубива. Според заявление на прокуратурата Пламен Горанов е пламнал при конфликт с охраната на община Варна.[4] Въпреки че официално са поискани от близки и приятели на Пламен, записите от камерите пред община Варна не са споделени с обществото, дори и след приключване на следствието месеци по-късно.

Според множество източници, докато е горял, Пламен Горанов е викал: „Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия…“[5] и също така е носил със себе си плакат с надпис „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17.00 часа на 20.02.2013 г.“. Непосредствено след запалването плакатът е прибран от служител на общината и впоследствие е предоставен на следствието.[2]

Докато е в болницата, няколко призива за кръводаряване за Пламен Горанов се появяват в медиите и социалните мрежи, на които се отзовават над 300 души.[6]

С изгаряния от около 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 г. около 20:30 ч. във Варненска Военноморска болница.

След самозапалването и гибелта на Пламен Горанов кметът Кирил Йорданов е подложен на силен обществен натиск, който довежда до неговата оставка. Общинският съвет обаче отказва да подаде оставка въпреки последвалия граждански натиск.

На видеозапис, разпространен в медиите и социалните мрежи впоследствие, Пламен Горанов заявява: „Освен правителството, мисля, че във Варна основният виновник за този протест е ТИМ“.

Често бива сравняван с Мохамед Буазизи, самозапалил се и дал начало на Арабската пролет, и Ян Палах, самозапалил се по време на Пражката пролет.[7]

Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите протести през 2013 г. На 18 февруари 2013 г. 26-годишният Траян Маречков първи се самозапалва на една от главните улици във Велико Търново[7] оставяйки предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“.[8] След Пламен Горанов, на 26 февруари 2013 г. в Раднево се самозапалва 53-годишният Венцислав Василев [6], а на 13 март 51-годишен мъж се запалва пред президентството.[9]

Единственият непосредствен негов роднина и наследник е баща му.[10] Има много роднини от второ коляно.

На 5 март 2013 година варненци започват издигането на грамада от камъни пред централния вход на община Варна, която общинските власти се опитват безуспешно да премахнат.[11]

Датата 6 март 2013 г., три дни след смъртта му, е обявена за ден на национален траур.[12][13]

На благодарствен молебен за помирение на българския народ, за благоденствие и за преодоляване на всички социални и икономически проблеми в страната българският патриарх Неофит казва: „Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загуби живота си… Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза, криза на отношението ни към живота, към света, към ближния“.[14]

На 1 април също пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опитва да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от Общината.[15]

На 21 октомври 2013 година в редакциите на българските медии е получена информация от Районната прокуратура Варна по досъдебното производство, водено във връзка със смъртта на Пламен Горанов[16].

На 25 октомври 2024 г., 11 години след смъртта на Пламен Горанов, пред сградата на Община Варна е поставена плоча в негова памет.[17]

Цветя върху камарата от камъни на стълбите пред Общината, където на 20 февруари 2013 г. в 7:30 сутринта се самозапалва Пламен Горанов. Вдясно – постер за продължаващото разграбване и застрояване на Морската градина на Варна.
Протестиращите във Варна изписват на 4.3.2013 г. със запалени свещи името на Пламен Горанов точно на мястото, където се самозапалва пред стълбите на Община Варна в 7:30 сутринта на 20 февруари 2013 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Спас Спасов, Пламен Горанов – варненският Ян Палах, capital.bg, 25 февруари 2013 г.
  2. ↑ а б Спас Спасов, Варненската прокуратура: Категорично Пламен Горанов се е самозапалил, dnevnik.bg, 4 март 2013 г.
  3. ↑ Пламен Горанов. Преброяване на лешоядите, dariknews.bg, 6 март 2013 г.
  4. ↑ Спас Спасов, Прокуратурата потвърди: Пламен Горанов е пламнал при конфликт с охраната на Община Варна, dnevnik.bg, 22 октомври 2013 г.
  5. ↑ Едвин Сугарев, Quo Vadis, България?, e-vestnik.bg, 6 март 2013 г.
  6. ↑ а б Почина самозапалилият се Пламен Горанов, vesti.bg, 4 март 2013 г.
  7. ↑ а б Един нов Ян Палах. Дер Щандарт за самозапалването на Пламен Горанов, offnews.bg, 24 февруари 2013 г.
  8. ↑ 20 души запалиха свещ в памет на 26-годишния Траян Маречков, който се самозапали във Велико Търново, focus-news.net (мъртъв линк)
  9. ↑ Мъж се самозапали пред президентството, dnevnik.bg, 13 март 2013 г.
  10. ↑ Почина Пламен Горанов, организмът му развил инфекция, moreto.net, 4 март 2013 г.
  11. ↑ Варненци трупат грамада от камъни пред общината тази вечер, petel.bg, 5 март 2013 г.
  12. ↑ 6 март – национален траур, обяви кабинетът, news.bg, 5 март 2013 г.
  13. ↑ Правителството в оставка обявява 6 март 2013 г. за ден на национален траур // Министерски съвет, 05.03.2013. Архивиран от оригинала на 2014-04-25. Посетен на 2013-03-05. (мъртъв линк)
  14. ↑ Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на протеста, mediapool.bg, 10 март 2013 г.
  15. ↑ Жена заплаши да се самозапали пред Община Варна, nakratko.bg, 1 април 2013 г.
  16. ↑ Прокуратурата: Пламен не е искал да се самоубие, nakratko.bg, 21 октомври 2013 г.
  17. ↑

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Пламен Горанов.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламен_Горанов&oldid=12395332“.