Питър Брукс

Питър Брукс Peter Brooks
американски литературовед
Роден	19 април 1938 г. Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Парижки университет Харвардски университет Университетски колеж Лондон
Научна дейност
Област	Литературна теория, психоанализа
Работил в	Йейлски университет Вирджински университет Принстънски университет Оксфордски университет
Повлиян	Пол де Ман
Семейство
Съпруга	Маргарет Елизабет Уотърс (1959 – 1995, развод) Роза Еренрайх (2001 – )
Деца	три от първия брак и едно от втория

Питър Брукс (на английски: Peter Brooks) е американски литературовед, почетен професор по сравнително литературознание в Йейлския университет и Андрю Мелън изследовател в департамента по сравнително литературознание и в Центъра за човешки ценности в Принстънския университет.

Биография

Роден е през 1938 година в САЩ. Получава бакалавърската (1959) и докторската си степен (1965) от Харвардския университет. След това специализира в Университетски колеж Лондон (на английски: University College London, (UCL) със стипендия „Маршал“ и в Сорбоната.

Преподавателската си кариера започва в Йейл през 1965 г. и става професор на пълен щат през 1975. През 1980 г. вече е Честър Трип професор по хуманитаристика. Професор след това в департамента по англицистика и в Училището по право към Университета на Вирджиния, за да се върне накрая отново в Йейл. Гост професор в Оксфорд през 2001 – 2002 г.

През 1997 г. става почетен доктор на Екол нормал (на френски: École normale supérieure, ENS) в Париж.

Научна дейност

Сред многото му приноси е и създаването на Центъра по хуманитарни науки „Уитни“ в Йейлския университет.

Брукс е интердисциплинен учен, чиято работа най-често е в точката на пресичане на френската и английската литература, правото и психоанализата. Повлиян е от колегата си в Йейл Пол де Ман, на когото посвещава първата си книга – „Четенето на сюжета: Проектиране и намерение в повествованието“, в която се опира на повествователните кодове, въведени от Ролан Барт, като обаче от общо петте поставя акцент върху два – херменевтичния и проеретичния.

Библиография

Монографии, сборници с есета

• The Novel of Worldliness: Crébillon, Marivaux, Laclos, Stendhal (Светският роман: Кребийон, Мариво, Лакло, Стендал) (1969)
• The Melodramatic Imagination: Balzac, Henry James, Melodrama, and the Mode of Excess (Мелодраматичното въображение: Балзак, Хенри Джеймс, мелодрамата и модусът на ексцеса) (1976)
• Reading for the Plot: Design and Intention in Narrative (Четенето на сюжета: Проектиране и намерение в повествованието) (1984)
• Body Work: Objects of Desire in Modern Narrative (Работата на тялото: Обектите на желанието в модерното разказване) (1993)
• Psychoanalysis and Storytelling (Психоанализа и разказване) (1994)
• Law's Stories: Narrative and Rhetoric in the Law (Разкази от правния свят: Повествование и реторика в правото) (съредактор заедно с Пол Геуирц, 1996)
• Troubling Confessions: Speaking Guilt in Law and Literature (Развълнувани изповеди: Изговарянето на вината в правото и литературата) (2000)
• Whose Freud? The Place of Psychoanalysis in Contemporary Culture (Чий Фройд: Мястото на психоанализата в съвременната култура) (съредактор заедно с Алекс Уолак) (2000)
• Realist Vision (Реалистичният подход) (2005)
• Henry James Goes to Paris (Хенри Джеймс в Париж) (2007)
• Enigmas of Identity (Енигмите на идентичността) (2011)
• Anthologie du mélodrame classique (съсъставител заедно с Мириам Фатен Сфар, 2011)
• Flaubert in the Ruins of Paris: The Story of a Friendship, a Novel, and a Terrible Year (2017), ISBN 0465096026
• Balzac's Lives (2020), ISBN 978-1-68137-449-9
• Seduced by Story (2022), ISBN 978-1-68137-663-9

Художествени произведения

• World Elsewhere (Някъде в света) (2000)
• The Emperor's Body (Тялото на императора) (2010)

По-важни студии и статии

• „Romania and the Widening Gyre“. – PMLA, 1972, Vol. 87, No. 1, pp. 7 – 11
• „Virtue and Terror: The Monk“. – ELH, 1973, Vol. 40, No. 2, pp. 249 – 263
• „Man and His Fictions: One Approach to the Teaching of Literature“. – College English, 1973, Vol. 35, No. 1, pp. 40 – 49
• „Structuralist Poetics. Structuralism, Linguistics, and the Study of Literature by Jonathan Culler“. – Diacritics, 1976, Vol. 6, No. 1, pp. 23 – 26
• „Freud's Masterplot“. – Yale French Studies, 1977, Vol. 55/56, pp. 280 – 300
• „Godlike Science/Unhallowed Arts: Language and Monstrosity in Frankenstein“. – New Literary History, 1978, Vol. 9, No. 3, pp. 591 – 605
• „Fictions of the Wolfman: Freud and Narrative Understanding“. – Diacritics, 1979, Vol. 9, No. 1, pp. 71 – 81
• „Repetition, Repression, and Return: Great Expectations and the Study of Plot“. – New Literary History, 1980, Vol. 11, No. 3, pp. 503 – 526
• „The Novel and the Guillotine; Or, Fathers and Sons in Le Rouge et le noir“. – PMLA, 1982, Vol. 97, No. 3, pp. 348 – 362
• „Narrative Transaction and Transference (Unburying „Le Colonel Chabert“)“. – Novel: A Forum on Fiction, 1982, Vol. 15, No. 2, pp. 101 – 110
• „Incredulous Narration: Absalom, Absalom!“. – Comparative Literature, 1982, Vol. 34, No. 3, pp. 247 – 268
• „The Idea of a Psychoanalytic Literary Criticism“. – Critical Inquiry, 1987, Vol. 13, No. 2, pp. 334 – 348
• „Storied Bodies, or Nana at Last Unveil'd“. – Critical Inquiry, 1989, Vol. 16, No. 1, pp. 1 – 32
• „Aesthetics and Ideology: What Happened to Poetics?“. – Critical Inquiry, 1994, Vol. 20, No. 3, pp. 509 – 523
• „A Beginning in the Humanities“. – PMLA, 2000, Vol. 115, No. 7, pp. 1955 – 1957

Външни препратки

• Yale Professor Peter Brooks Wins Prestigious Mellon Award, Yale News, 16 януари 2008 ((en))