Пирок (вилает Лозенград)
- Тази статия е за селото в Турция. За селото в Северна Македония вижте Пирок (община Боговине).
Пирок Geçitağzı | |
— село — | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Лозенград |
Население | 223 души (2020) |
Пощенски код | 39000 |
МПС код | 39 |
Пирок (на турски: Geçitağzı, Гечитаазъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград (Къркларели).
Име
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото се среща и като Пирог, Пирот, Пирут или Бургасчик .
География
[редактиране | редактиране на кода]Пирок се намира близо до българо-турската граница, на 23 километра от Малко Търново.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пирок е българско село в Лозенградска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бургасчик (Bourgastchik) има 310 домакинства и 1670 българи.[1]
В лятото на 1871 година Васил Левски учредява революционен комитет в Пирок.
Гоце Делчев, Лазар Маджаров и Стоян Лазов прекарват в Пирок страстната седмица през март на 1900 година при свещеника Пею Димитров Киприлов и Иван Потиров. В присъствието на Маджаров, в църквата на Пирок в делото за освобождаване от османска тирания се покръстват мъжете от цялото село.
В края на февруари 1903 г. в Пирок донасят на тарга болния войвода Михаил Герджиков и го излекуват и укриват в продължение на седмица.
През лятото на 1903 година Пирок е опожарено при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Пирог има 170 български екзархийски семейства или къщи, църква „Св. Богородица“ и начално училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Пирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Пирок се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пирок
- Андрея Георгиев Долапчиев (1881 - след 1943), български революционер
- Анести, грък от Лозенград, женен в Пирок, праматарин, деец на ВМОРО[4]
- Атанас Иванов Бакалов (Бъклов), български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров,[5] македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в град Бургас, работник, I клас, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“[6]
- Вълко Бъчваров, мухтарин на Пирок, деец на ВМОРО[7]
- Георги Саров (1869 – 1910), български свещеник и революционер
- Димитър Николов, български революционер, деец на ВМОРО в село Велика[8]
- Иван Потиров (1865 – 1966), български революционер, лозенградски селски войвода на ВМОРО
- Никола Георгиев, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[9]
- Никола Георгиев Саров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, местоживеене в Батаджик, праматарин, IV отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“[10]
- Никола Петков, деец на ВМОРО[11]
- Никола Стойков Попов (1866 – ?), български свещеник, революционер и учител
- Пейо Петков, деец на ВМОРО[11]
- Петко Костадинов, български революционер, деец на ВМОРО, кехая на селото[12]
- Петър Киприлов (1851 – 1937), български учител, свещеник и революционер
- Янко Анастасов (1892 – 1958), български художник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 19.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 394.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.
- ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 410.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.