Направо към съдържанието

Пиер Льометр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиер Льометр
Pierre Lemaître
Пиер Льометр, 2014 г.
Пиер Льометр, 2014 г.
Роден19 април 1951 г. (73 г.)
Професияписател
Националност Франция
Активен период2006-
Жанркриминален роман, трилър, исторически роман,
Награди„Гонкур“ (2013)

Уебсайт
Пиер Льометр в Общомедия

Пиер Льометр (на френски: Pierre Lemaître) е френски сценарист и писател, автор на бестселъри в жанра криминален роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиер Льометр е роден на 19 април 1951 г. в Париж, Франция. Отраства в Обервил и Дранси. Майка му е запален библиоман на джобни романи и той също чете много. Завършва психология. Основава собствена агенция и работи в продължение на много години като преподавател по история на френската и американска литература за библиотекари.

Първият му роман „Travail soigné“ (Чиста работа) от криминалната поредица „Камий Верховен“ и издаден през 2006 г. Главният герой комисар Камий Верховен разследва бруталните престъпления на сериен убиец наречен от пресата „Романистът“, тъй като всяка жертва е свързана със сюжет в класическите романи. Предстои му неочакван психологически двубой. Книгата е удостоена с литературната награда за полицейски роман на Филмовия фестивал за криминални филми в Коняк. След него той напуска работата си и се посвещава на писателската си кариера.

Следващият му роман „Булчинска рокля“ от 2009 г. е в духа на произведенията на Хичкок. Главната героиня Софи се оказва издирвана убийца рецидивистка, която не помни части от миналото си. Тя трябва да разбере какво е проклятието, тегнещо над нея, и каква е тайната на вехтата булчинска рокля, която той пази като зеницата на окото си. Книгата става бестселър и получава няколко награди.

Вторият му психологически трилър „Алекс“ от поредицата „Камий Верховен“ е издаден през 2011 г. Комисар Верховен и неговият екип от вещи полицаи разследват бруталното отвличане на младата и съблазнителна Алекс, която успява да избяга, а похитителят ѝ се е самоубива. Но дали зад очевидните факти не се крият зловеща тайна, извратеност и чудовищно равнодушие, които да носят своя непредвидим край. Книгата получава наградата на читателите и престижната награда „Кинжал“ на Британската асоциация на авторите на криминални романи.

През 2013 г. той е удостоен с авторитетната наградата „Гонкур“ за романа „Ще се видим там горе“, който получава още 8 литературни отличия. Едноименната екранизация от 2017 г., копродукция на Франция и Канада, печели 5 награди „Сезар“.

През 2016 г. е издаден историко-приключенският му роман „Trois jours et une vie“ (Три дни и един живот), който описва съдбата на ветераните след Втората световна война.

През 2016 г. отново получава наградата „Кинжал“ за романа си „Camille“.

Творчеството на писателя се характеризира с взаимосвързаността на съспенса и интригата със социалната критика и фините екзистенциални наблюдения на съвременното общество. Произведенията на писателя са преведени на над 30 езика по света.

В периода 2011 – 2013 г. е директор на Асоциацията на литераторите на Франция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Robe de marié (2009)
    Булчинска рокля, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Максим Благоев
  • Cadres noirs (2010)
  • Au revoir là-haut (2013) – награда „Гонкур
    Ще се видим там горе, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Росица Ташева
  • Trois jours et une vie (2016)

Серия „Камий Верховен“ (Camille Verhœven)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Travail soigné (2006) – издаден и като „Irène
  2. Alex (2011)
    Алекс, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Зорница Китинска
  3. Les Grands Moyens (2011) – издаден и ката „Rosy & John
  4. Sacrifices (2012) – издаден и като „Camille

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2009 Otages – ТВ филм, история
  • 2010 Marion Mazzano – ТВ сериал, диалог, 1 епизод
  • 2010 Boulevard du Palais – ТВ филм, история, 1 епизод
  • 2017 Ще се видим там горе, Au revoir là-haut – 5 награди „Сезар“ и 8 номинации. Награди – най-добър адаптиран сценарий (Албер Дюпонтел), кинематография (Венсан Матиас), костюми (Мими Лемпицка), дизайн на продукцията (Пиер Кефелеан) и режисура (Албер Дюпонтел). Номинации – най-добър филм, най-добър актьор (Албер Дюпонтел), най-добра актриса в поддържаща роля (Мелани Тиери), най-добър актьор в поддържаща роля (Нилс Арструп), най-добър актьор в поддържаща роля (Лоран Латиф), най-добра оригинална музика (Кристоф Жулиен), за монтаж и за звук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Lemaitre в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​