Съспенс

Алфред Хичкок, майсторът на съспенса в киното.

„Съспенс“ е понятие, въведено от Алфред Хичкок в киното, след което прието от други коментатори на повествованието и по отношение на писателското творчество. То се свързва с понятието „трилър“, което представлява произведение на изкуството, съдържащо или основаващо се на съспенса.

Значение

Понятието „съспенс“ идва от латинската дума suspense.

Думата включва следните значения:

• тревожност, напрежение, нервност, възбуда, очакване, вълнение;
• нерешителност, несигурност, очакване на опасни или неизвестни събития, безпокойство;

Съспенсът е визуална и комуникативна драматизация на сюжетния материал в един филм или роман, или казано по друг начин, възможно най-интензивното представяне на драматичните ситуации, като се използват различни елементи, които да породят напрежение или очакване на опасни и непредвидими за героите ситуации.

Добре изграденият съспенс и стегнатото действие на сюжета са задължителен елемент за всеки трилър. След съспенса идва хорърът, чието очакване или проявление нагнетява съспенса.

Освен драматизъм и страх, съспенсът може да има и положителна посока в случаите, когато се очаква положителната развръзка в края на филма или книгата. Положителна посока най-често имаме по отношение на серийните произведения, когато потребителят е убеден, че хорърът няма да е фатален за главните действащи лица.

Създаване на съспенс

Кари Грант във филма Север-северозапад на Хичкок.

1. Сигурност на заплахата
   Първата основа на съспенса е предварителното познание за лошото и ужасното, което ще се случи. Зрителят или читателят трябва да очаква някакво събитие, за да има напрежение асоциирано с него, като то обикновено може да не е известно за героите.
2. Сигурността на заплахата се получава и когато, въпреки знанията и уменията на героите, се реализират събития, които не могат да се прогнозират или предотвратят.
3. Несигурност на завършека
   За да има добър съспенс потребителят трябва да е вътрешно убеден, че негативните очаквания ще се реализират поне в известна степен. Опасните събития могат да засегнат както основните герои, така и свързаните с тях второстепенни герои.

Несигурност се реализира и когато, въпреки благоприятното разрешение на действието, се пораждат основателни съмнения, че очакваните опасности могат да проявят отново или да възникнат нови за героите.

Особености на съспенса, които го предизвикват

1. Повествователна дупка
   В този случай на читателят/зрителят не са известни факти, известни само на героя, и тази неизвестност поражда негативни очаквания и съмнения;
2. Повествователна двойственост
   Получава се когато получената информация от читателя/зрителя е непълна и неясна, и поражда възможности за различни изводи в отрицателен смисъл;
3. Повествователна загадка/мистерия
   Имаме налице случай, факт или събитие, което се е случило, но не може да бъде обяснено с факти и доводи, и започва да се търси решението му.
4. Повествователно очакване
   При него читателят/зрителят очакват някакво събитие, но няма яснота дали то ще се случи, или то е само неясно логическо заключение.

Всичките особености не се проявяват самостоятелно, а най-често се преливат и свързват една към друга до развръзката на сюжетната линия. Тяхното проявление, натрупване и усилване, зависи от майсторството на автора.

Съспенсът от векове е задължителен елемент за всички автори при представянето на приключенията на героите или криминалните случаи. Напрежението обикновено е най-силно при кулминацията на разказа, когато се достига до разрешение или обяснение на фактите, или се достига до възмездие спрямо отрицателните герои.

Съспенсът е ключов елемент въздействащ върху любопитството и очакванията на зрителя/читателя, за да го задържи плътно до края на произведението, или да породи необходимост и очакване за неговото продължение.

Литература

• Baroni, R. (2007). La tension narrative. Suspense, curiosité, surprise, Paris: Seuil.
• Brewer, W. (1996). The Nature of Narrative Suspense and the Problem of Rereading, in Suspense. Conceptualizations, Theoretical Analyses, and Empirical Explorations, Mahwah: Lawrence Erlbaum Associates.
• Brooks, P. (1984). Reading for the Plot: Design and Intention in Narrative, Cambridge: Harvard University Press.
• Gerrig, R. (1989). Suspense in the Absence of Uncertainty, Journal of Memory and Language, n° 28, p. 633-648.
• Phelan, J. (1989). Reading People, Reading Plots: Character, Progression, and the Interpretation of Narrative, Chicago, University of Chicago Press.
• Prieto-Pablos, J. (1998). The Paradox of Suspense, Poetics, n° 26, p. 99-113.
• Vorderer, P., H. Wulff & M. Friedrichsen (eds) (1996). Suspense. Conceptualizations, Theoretical Analyses, and Empirical Explorations, Mahwah: Lawrence Erlbaum Associates.
• Yanal, R. (1996). The Paradox of Suspense, British Journal of Aesthetics, n° 36, (2), p. 146-158.