Пиеро Пичони
Пиеро Пичони Piero Piccioni | |
италиански композитор | |
Роден |
6 декември 1921 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | Италия |
Работил | композитор диригент |
Музикална кариера | |
Псевдоним | Piero Morgan[1] |
Стил | джаз |
Инструменти | пиано орган |
Направление | класическа музика филмова музика джаз |
Активност | 1957-1998 |
Семейство | |
Съпруга | Габриела Пичони |
Партньор | Алида Вали Глория Пол |
Деца | 2 |
Уебсайт | www.pieropiccioni.com |
Пиеро Пичони в Общомедия |
Пиеро Пичони (на италиански: Piero Piccioni) е италиански композитор известен със своята филмова музика. Той е написал музиката към повече от 300 композиции за филми, телевизия, радио, балет и други. [2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пиеро Пичони е роден в Торино на 6 декември 1921 г. в Торино. Майка Каролина Маренго и от Атилио Пичони (водещ християндемократ). Пиеро Пичони слуша джаза още от дете и свири на пиано, без да има диплома от консерваторията. Брат му Леоне Пикиони по-късно става мениджър в телевизия RAI.
Самоук, на тринайсетгодишна възраст, когато баща му го завежде във Флоренция (в EIAR), за да слуша оркестри, той вече пише песни. Сред малкото американски албуми, които са публикувани в Италия през 1930-те години е бил дълбоко впечатлен от музиката на Дюк Елингтън, особено тази от 1933 и 1934 г.
Радио дебютът му се състоя през 1938 г. с голямата му група „013“, но те успяват да се върнат в ефира едва след освобождението на Италия през 1944 година. Работата на Пичони е повлияна значително от класическите композитори и американското кино. Любими му били Франк Капра, Алфред Хичкок, Били Уайлдър, Джон Форд и Алекс Норт. Пичони започва да пише свои песни и скоро някои от неговите произведения са публикувани.
Пичони навлиза в света на киното през 1950-те години. Тогава той е практикуващ адвокат и защитава собствеността върху филми от италиански дистрибутори като Титанус и Де Лаурентис. Микеланджело Антониони го кани да запише музикален съпровод за документалния филм на Луиджи Полидоро. Първото характерно произведение на Пичони е музиката за филма „Светът ги осъжда“ на Джани Франколини (1952). Оставяйки пътя на адвокат, той започва професионални и приятелски отношения с режисьора Франческо Рози и актьора Алберто Сорди.
Много режисьори се стремят да привлекат Пичони за създаването на своите филми: Марио Моничели, Алберто Латуада, Луиджи Коменчини, Лукино Висконти, Антонио Пиетранджели, Бернардо Бертолучи, Роберто Роселини, Виторио Де Сика, Тинто Брас, Дино Ризи, Франческо Рози, Алберто Сорди и други.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филм | Оригинално заглавие | Режисьор |
---|---|---|---|
1959 | Бурна нощ | La notte brava | Мауро Болонини |
1962 | Салваторе Джулиано | Salvatore Giuliano | Франческо Рози |
1962 | Мафиозо | Mafioso | Алберто Латуада |
1963 | Ръце над града | Le mani sulla città | Франческо Рози |
1967 | Вещиците | Le streghe | екип |
1967 | Имало едно време | C'era una volta | Франческо Рози |
1968 | Каприз по италиански | Capriccio all'italiana | екип |
1976 | Няколко странни случая | Quelle strane occasioni | екип |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ mzk2011620385 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ www.imdb.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Пиеро Пичони Официален уебсайт
- Пиеро Пичони в Internet Movie Database
- Пиеро Пичони в
- Пиеро Пичони в
|