Пиезометър

Пиезометърът (от гръцки пиезо – натиск и метрео – измервам) е уред, приспособение за производствено и лабораторно измерване на хидростатичното налягане на нютонови флуиди и деформации на твърди тела в дадена система. Терминът е въведен през XIX век от Ханс Кристиан Оерстед и Джейкъб Пъркинс. Измерването на налягането става посредством измерването на височината на течността (най-често вода или живак) в тънка стъклена тръбичка, свързана с другия си край към основния съд.

Пиезометърът е проектиран за измерване на статични налягания, съответно се различава от тръбата на Пито, като входът на тръбичката не е насочен срещу течението на флуида.

Уравнението на налягането се дава с формулата: $\ P=P_{0}+\rho .g.z=\rho .g.{\delta h}$ където:

$\ P_{0}$ = атмосферното налягане
$\rho$ = плътност на течността
$\ g$ = земно ускорение
$\ z$ = дълбочина
$\delta h$ = Δh = издигането на течността в пиезометричната тръба

Вижте също

Пиезоелектричен ефект