Печатна графика
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Печатната графика е изображение – произведение на изкуството, създадено от художник върху основа, най-често хартия, с помощта на някоя от техниките за печатане.
Техники на изработване
[редактиране | редактиране на кода]Отпечатъците (щампи) се създават върху основата с помощта на работна повърхност, известна технически като матрица. Най-често използваните матрици са: метални плочи, обикновено медни и цинкови за гравиране или офорт; камък, използван при литографията, блокове от дървесина за дърворезба и други материали.
Видове печат: литография, ситопечат, офорт, суха игла, акватинта, ксилография, мецотинто, линогравюра, гравиране върху картон.
История в България
[редактиране | редактиране на кода]
През Възраждането развитието на печатната графика в България е тясно свързана с книгопечатането. Още през XVII век голяма популярност добиват гравюрите с религиозни сюжети, познати като щампи. Поклонниците, пътували до Божи гроб в Йерусалим и до Света гора в Атон при завръщането си носят икони и щампи. Най-старите от тях са гравирани и отпечатвани във Венеция, Москва, Йерусалим, Виена и други центрове на книгопечатането. Към края на XVIII век замогнали се български търговци, живеещи в Русия и Румъния, поръчват щампи със сюжети от Рилския манастир, които се отпечатват във Виена. Много от първите славянски и български книги са украсени с печатна графика: например „Абагар“ на Филип Станиславов, 1651 г ., „Молитвеник“ на Яков Крайков, 1570 г. и др.
Първите български опити в печатарството също са с цел изработването на щампи. Към 1864 г. в Рилския манастир е създадена „щампарница“ от хаджи Калистрат Щампара, обучаван в Белград, който доставя от Виена специална голяма желязна преса, бои и хартия. Манастирската щампарница просъществува чак до 1922 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ефремова, Даниела. Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история // i-Продължаващо образование. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители. Посетен на 22 август 2018.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Алексей Парыгин Искусство шелкографии. ХХ век. – СПб, 2010. (рус). ISBN 978-5-7937-0490-8
- Rémi Blachon La Gravure sur bois au XIXe siècle, l'âge du bois debout, Paris, Les éditions de l'Amateur, 2001. (френ). ISBN 2-85917-332-3
- Antony Griffiths, Prints and Printmaking, British Museum Press, 2nd ed, 1996. (англ). ISBN 0-7141-2608-X
- James Watrous A Century of American Printmaking. Madison: University of Wisconsin Press, 1984. (англ). ISBN 0-299-09680-7
- Росен Кирчев Петков, За старите книги и компютърните изкуства, изд. СОКИ, 2012. ISBN 978-954-92311-6-8