Мецотинто

	Част от серията статии за; История на печата
Ксилография (200); Ръчен набор (1040); Ръчна печатна преса (1454); Офорт (ок. 1500); Мецотинто (1642); Акватинта (1768); Литография (1796); Хромолитография (1837); Ролна печатна машина (1843); Хектограф (1869); Офсетов печат (1875); Hot-metal typesetting (1886); Циклостил (1890); Ситопечат (1907); Спиртов дупликатор (1923); Сублимационен печат (1957); Фотонабор (1960-те); Флексопечат; Матричен печат (1964); Лазерен печат (1969); Термопечат (ок. 1972); Мастиленоструен печат (1976); Триизмерен печат (1986); Цифров печат (1993);
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Мецотинто е техника в изобразителното изкуство, вид гравюра върху метал. При този процес на отпечатване образът се създава, като се извежда от тъмно към светло. Думата мецотинто идва от италиански mezzo-tinto (mezzo „полу“ и tinto „цвят“, „окраска“, „нюанс“), което означава „боядисан отчасти“.

Техника

Мецотинто се счита за една от най-трудоемките техники в изобразителното изкуство^[1]^[2]. Техниката мецотинто може да бъде причислена към дълбокия печат.

При мецотинто повърхността на медна или цинкова метална плоскост се награпява плътно с инструмент, наречен кобилка. На този етап, покритата с мастило повърхност дава плътен черен отпечатък. На следващия етап художникът използва подходящ инструмент, с който полира участъци от предварително награпената повърхност така, че при по-нататъшното отпечатване по-грубите участъци дават по-тъмни нюанси на цвета. При отпечатването, плоскостта се покрива с мастило, след което се изтрива внимателно с длан. Най-гладко полираните участъци не задържат мастилото и дават светли до бели тонове.

Отделните цветове при техниката мецотинто се създават с отделни допълнителни плочи. В резултат на тази техника, създаваният образ сякаш изплува от чернотата на небитието.

Техниката на печатане мецотинто е измислена от Лудвиг фон Зийген (1609 – 1680). Най-ранната, оцеляла до днес, картина нарисувана по тази техника е от 1642 г. Най-големите майстори на мецотинтото за 20 век са Роберт Кипнис и Питър Илстед.