Петър Сотиров

Петър Сотиров
	Петър Сотиров
български езиковед
Роден	22 октомври 1958 г. (66 г.) Петрич, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Работил в	Университет „Мария Склодовска-Кюри“; Дебреценски университет; Софийски университет

Петър Георгиев Сотиров (на полски: Petar Sotirow) е български и полски славист социолингвист.

Биография

Роден е през 1958 година в град Петрич. Родителите на баща му са от село Календра, Серско, а тези на майка му - от Крушево, Демирхисарско.^[1] Завършва гимназия „Пейо К. Яворов“ в родния си град, а по-късно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитава докторат в България, титлата хабилитиран доктор придобива в Полша.

Работи в Софийския университет (1986 – 1996), университета „Лайош Кошут“ в Дебрецен (1996 – 2000), а от 2000 г. е професор на университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин. В периода 2001 – 2017 е ръководител на Катедрата по славянско езикознание на Люблинския университет.^[2]

Петър Сотиров е автор на изследвания в областта на социолингвистиката, езиковото поведение на българските емигрантски общности, психолингвистиката и приложната лингвистика. Участник в международния проект Eзиковата картина на света на славяните и техните съседи в сравнителна перспектива EUROJOS^[3], инициатор и съавтор на двутомния Българско-полски речник на разговорната лексика (2011, 2013).

Петър Сотиров е член на Международното социолингвистическо дружество със седалище в София (от 1995) и Комисията по социолингвистика към Международния комитет на славистите (от 2014). Член на редакционните колегии на сп. „Стратегии на образователната и научната политика“ (от 2012), „Известия на института за български език“ (от 2021). Съосновател и главен редактор е на списание „Кирило-Методиевски записки“ (от 2012).

Библиография

Сотиров, Петър. Език и живот. Социолингвистично изследване на българите в Унгария. Будапеща: Българско републиканско самоуправление, 2000.
Реч и цел. Въпроси на стратегиите в речта. София: Международно социолингвистическо дружество, 2002.
Sotirov, P. & M. Mostowska, A. Mokrzycka Bułgarsko-polski słownik leksyki potocznej / Българско-полски речник на разговорната лексика. Lublin: Wyd. UMCS. T. I: 2011, T. II: 2013.
Sotirov, Petar & Dejan Ajdačić, red. Leksykon aksjologiczny Słowian i ich sąsiadów (pod ogólną redakcją Jerzego Bartminskiego). T. 5. HONOR, Lublin: Wyd. UMCS, 2017.
Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Издателство на Университета Мария Кюри-Склодовска. Lublin, 2023.^[4]

Бележки

↑ Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 11.
↑ UMCS: dr hab. Petar Sotirow // Посетен на 29.06.2021.
↑ Bartmiński, J. & Bielińska-Gardziel, I. 15 lat Konwersatorium EUROJOS // Etnolinwistyka no 28 (2016). DOI:http://dx.doi.org/10.17951/et.2016.28.317.
↑ Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония | Петър Сотиров

Външни препратки

[1] Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 11.

[2] UMCS: dr hab. Petar Sotirow // Посетен на 29.06.2021.

[3] Bartmiński, J. & Bielińska-Gardziel, I. 15 lat Konwersatorium EUROJOS // Etnolinwistyka no 28 (2016). DOI:http://dx.doi.org/10.17951/et.2016.28.317.

[4] Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония | Петър Сотиров

[1]

[2]

[3]

[4]