Петър Славински
| Петър Славински | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 24 октомври 1993 г.
|
Петър Славински, псевдоним на Петър Атанасов Чолаков, е български писател и драматург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Славински е роден през 1909 година в София. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1932 година. Още от 1927 година започва да публикува в различни списания. От 1937 година е служител на софийската община, където оглавява нейния културен отдел.[1]
По-късно Славински е назначен за секретар на общината. На този пост той прави някои услуги на работещи в общината комунисти, заради което непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е назначен за кмет.[2] Оттегля се от кметския пост на 21 септември 1944 година.[3]
През 1953 – 1954 година е директор на Държавния музикален театър. От 1955 година живее в Балчик, като голяма част от творчеството му е посветена на Добруджа. Автор е на множество романи за деца и възрастни. Носител на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1985 г.
Петър Славински умира през 1993 година.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Славински, Петър. Последният щурм.
- Славински, Петър. Пратеник на свободния свят.
- Славински, Петър. Слънчев извор.
- Славински, Петър. Огънят и спомените.
- Славински, Петър. Далечни далечини.
- Славински, Петър. Фрина. 1933. (драма)
- Славински, Петър. Тиранинът Клеомен. 1937. (драма)
- Славински, Петър. Ширинея – Павел Зограф. 1939. (драма)
- Славински, Петър. Оран. 1956. (очерци)
- Славински, Петър. Птици долитат при нас. 1957.
- Славински, Петър. Претворена земя. 1959.
- Славински, Петър. Момичето със слънчевите коси. 1959.
- Славински, Петър. Победени хоризонти. 1962.
- Славински, Петър. Живот за живота. 1963.
- Славински, Петър. Чудото на трийсетте знака. 1963.
- Славински, Петър. Просторите на Добруджа. 1973. (пътепис)
- Славински, Петър. Царчо-магарчо. 1983.
- Славински, Петър. Пиратклуб. 1987.
- Славински, Петър. Търсачи на свои пътища. 1988.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 103.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 97.
- ↑ Мантарлиев, Йордан. Местните органи на държавната власт в България (1944-1949 г.), София, 2010, с. 175.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||
|
