Петър Пейков
| Петър Пейков | |
| български актьор | |
| Роден | 1934 г. |
|---|---|
| Починал | 2015 г. |
| Националност | българин |
| Уебсайт | |
Петър Пейков (1934 - 2015) е български актьор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1955 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски.[1]
През периода 1955 – 1958 г. играе в Драматичния театър в Бургас. От 1958 г. Пейков е щатен актьор на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София.[2]
Участва в детската телевизионна поредица „Педя човек – лакът брада“.[3]
Играе в различни продукции на телевизията като телевизионен театър, хумористични миниатюри, а също така прави записи на много приказки за Балкантон.[4]
Петър Пейков умира през 2014 г.[1] Същата година актрисата Ирини Жамбонас посвещава своята награда „Аскеер“ за най-добра поддържаща актриса на Пейков.[5]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Пет бременни пиеси“ (1983) (Дарио Фо и Франка Раме) – професорът
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов) – Николаки
- „Стачката“ (1982) (Кирил Василев)
- „Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Емилия Галоти“ (1978) (Готхолд Ефраим Лесинг)
- „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – полковник Фьодор М. Прерадович
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
- „Луди пари“ (1973) (Николай Островски)
- „Виждали ли сте някога река?“ (1972) (Ангел Вълчанов)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „Кристалната пантофка“ (1965) (Тамара Габе)
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1995 | Тя – (Elle) | Франция / България / Чили / Швейцария / Португалия | ||
| 1989 | Екзитус | |||
| 1986 | Стая за трима | |||
| 1985 | Характеристика | |||
| 1979 | Аберацио Иктус | 3 | ||
| 1977 | Два пъти ура за ваканцията | 3 нов. | учител по физкултура (в 1-та: „Два пъти ура за ваканцията“) и директорът (във 2-та: „Момче за всичко“) | |
| 1969 | Осмият | полковник Гатев | ||
| 1968 | Танго | директорът на затвора | ||
| 1961 | Последният рунд | теглещия боксьорите | ||
| 1955 | Точка първа | Йото „Колелото“ |
