Петър Кьосеиванов
Петър Кьосеиванов | |
български юрист и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1971 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Награди | „За заслуга“ |
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Кьосеиванов |
Други роднини | Михаил Такев (вуйчо) |
Петър Иванов Кьосеиванов е български юрист и политик.[1] Народен представител в ХХIV и ХХV народно събрание, на което от 1942 г. е подпредседател.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1897 г. в Пещера, в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Той е племенник на политика Михаил Такев.[2] Негов брат е политикът и дипломат Георги Кьосеиванов. Завършва основно образование в родния си град, а средно в Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“. Редник е в действащата армия, а след това е изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Завръща се на фронта като взводен командир. През 1921 г. завършва право в Софийския университет. Защитава докторска дисертация „Аграрна политика на България“ в Германия. Издава на немски език книгата „Кооперацията като юридическа и социална асоциация“. След завръщането си в България е адвокат в София. Учредява Българо-югославското дружество. През 1938 г. е избран за народен представител в ХХIV народно събрание, а през 1940 г. – в ХХV народно събрание, като от 1942 г. е негов подпредседател. Избран е за председател на Международната търговска конференция във Варшава през 1938 г. Секретар е на Международната парламентарна делегация в Москва.[1]
През 1943 г. се подписва под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[1][3] След това обаче под натиска на Филов оттегля подписа си.[4]
По време на Народния съд е осъден от Втори състав на доживотен затвор, пълна имуществена конфискация, глоба от 5 милиона лева и лишаване завинаги от граждански права. В Софийския затвор прекарва 12 години. Излиза през 1967 г. Умира през 1971 г.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Петър Иванов Кьосеиванов е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г В рубрика „Пещерци“ представяме д-р Петър Кьосеиванов // e-peshtera.com, 21 февруар 2020 г. Посетен на 4 октомври 2021 г.
- ↑ Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. София, Фондация „Българска наука и изкуство“, 2003. ISBN 954-90134-5-6. с. 14.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 72 – 73.
- Български политици (1918 – 1945)
- Български юристи
- Подсъдими по процеса на Втори състав на Народния съд
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български подпоручици
- Носители на орден „За заслуга“
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Спасяване на евреите в България
- Родени в Пещера