Петър Казанджиев
| Петър Казанджиев | |
| български композитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Гимназия „Неофит Рилски“, Кюстендил Загребски университет Висше музикално училище „Карл Мария фон Вербер“ |
Петър Георгиев Казанджиев е български учител, диригент и композитор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 май 1883 година в град Кюстендил. Завършва Педагогическото училище в родния си град в 1902 година. Заедно със съучениците си Георги Горанов и Никола Атанасов учи пеене и цигулка при Карел Махан.[1] Членува в Тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение“, помощна огранизация на ВМОРО.[2] Пее в ученическия Хъшовски хор. Продължава образованието си в Загреб и Мюнхен, като учи контрабас, солово пеене, композиция и пиано. След Първата световна война завършва образованието си в Дрезден при Алвин Шарке, Александер Волф и Ото Луис.[1]
Връща се в Кюстендил, където работи като учител. Ръководи ученически и църковни хорове, изнася концерти, дирижира хор „Кавал“. Подготвя и участва в редица опери и оперети: „Златното момиче“ (1924), „Скитникът циганин“, „Горската царица“, „Мъдрият цар“, „Деца борци“, „Лудетина“, „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ на Верди. С „Кавал“ гастролира в Будапеща и Букурещ.[1]
Казанджиев композира песни в народен и класически стил.[1]
Носител е на орден „Кирил и Методий“ II и I степен.[1]
Умира на 27 юни 1976 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 278.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 637.
