Карел Махан

Карел Махан
Karel Macháň
	Карел Махан Karel Macháň
чешки композитор
Роден	28 март 1867 г. Холице, дн. Чехия
Починал	30 юни 1904 г. (37 г.) СССР
Музикална кариера
Стил	класическа музика, народно творчество

Ка̀рел Автонин Ма̀хан (на чешки: Karel Antonin Macháň)^[1] е чешки композитор, музикален теоретик, фолклорист и изследовател на българската народна музика.

Биография

Роден е в гр. Холице, Чехия, Австро-Унгария. В младежките си години учи в училището във Високе Мито. Обучава се при чичо си, който е капелмайстор в град Ровне. Известно време е в Манастира на милосърдните братя във Виена. Става капелмайстор на военните оркестри в градовете Петроварадин и Ниш в Сърбия.

През 1891 г. пристига в България, където преподава музика в училищата в Силистра, Шумен и Кюстендил. Заедно с известния фолклорист Никола Бабачев издава в Силистра (1894 – 1896) първото музикално списание в страната „Кавал“ (за което е поставена паметна плоча в града през 1980 г.), а после в Лом и София.^[2]

От 1900 г. е учител в Педагогическото училище в Кюстендил. Съдейства за развитието на музикалния живот в града. Създава четиригласен хор от 100 души, голям струнен и смесен оркестър. Организира певческо дружество, което по-късно прераства в хор „Кавал“. Негови ученици са Георги Горанов, Петър Казанджиев, Кирил Джоков и Никола Атанасов.

Автор на множество статии за мелодичните, метричните и хармоничните особености на българската народна песен. Интересува се от влиянието на ориенталската и византийската музика върху българската народна песен. Съставя първия български музикален речник, програми и учебници по пеене, за цигулка и китара. Автор е на „Българско капричио“ за пиано и оркестър, оперетата „Хоро“, оркестрови и хорови песни.

Вероятно през 1903 г. напуска България и заминава за Русия. Работи в Чарджуй и Коканд в Туркестанския военен окръг, после като преподавател по немски език и музика в Москва, Батуми и Тбилиси, а в края на живота си – в московското радио. Негово писмо до Кирил Христов относно Добри Христов се съхранява в Централния държавен архив; подписано с G. А. Macháň и датирано от 1935 г.^[1]

Въпреки че Карел Махан прекарва само част от живота си в България, той има съществен принос за съхраняването и развитието на българския фолклор и култура.^[3]

Бележки

↑ ^а ^б „За едно писмо до Кирил Христов от 1935 г.“ About a letter to Kiril Hristov from 1935, Rossitsa Draganova, Институт за изследване на изкуствата (БАН), ceeol.com, 2022
↑ Паметна плоча ПО СЛУЧАЙ 85-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗДАВАНЕТО НА „КАВАЛ” – ПЪРВОТО МУЗИКАЛНО СПИСАНИЕ В БЪЛГАРИЯ, libsilistra.bg
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 396.

Външни препратки

Československý hudební slovník osob a institucí, II. (M–Ž), 1965, Státní hudební vydavatelství, Praha, s. 28

[ceeol-1] а ^б „За едно писмо до Кирил Христов от 1935 г.“ About a letter to Kiril Hristov from 1935, Rossitsa Draganova, Институт за изследване на изкуствата (БАН), ceeol.com, 2022

[2] Паметна плоча ПО СЛУЧАЙ 85-ГОДИШНИНАТА ОТ ИЗДАВАНЕТО НА „КАВАЛ” – ПЪРВОТО МУЗИКАЛНО СПИСАНИЕ В БЪЛГАРИЯ, libsilistra.bg

[Кюстендил-3] Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 396.

[1]

[2]

[3]