Направо към съдържанието

Петър Завоев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Завоев
български журналист
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Петър Завоев в Общомедия

Петър Иванов Попов Завоев е български журналист, писател и изследовател. Използва псевдоними като Ашик Али, Блаженко, Бодил, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, Отец Онуфрий, Пиерро, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия, Dixi и други.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юни 1880 година в град Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година Петър Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София.

Завоев е редактор на хумористични и информационни издания – вестниците „Пловдивска поща“ (1903-1904) и „Бодил“ (1905) и списание „Нов свят“ (1904).

В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Учредителното събранието се състои в пивница „Сан Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев-Дядката, който е избран за председател.[2]

След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на вестник „Българска независимост“ (1908), чийто редактор е Трифон Кунев. В този период издава списание „Македонска звезда“ (1909 – 1910) и вестник „Стрела“ (1911–1914).

Колегата му от „Българска независимост“ Петър Карчев пише за него:

„ Завоев, макар и да не е човек със солидно образование, е вестникар с хубав стил. Той се е проявявал и като добър писател. Някои от неговите разкази, разпръстнати из вестници и списания, имат несъмнени качества на издържани литературни творби. Между другите си литературни трудове той е автор и на един роман – „Старата круша“, в който обаче безуспешно се е помъчил да издигне един факт на кръвосмесителство между брат и сестра до размерите на проблем с философско-психологическа дълбочина.[3] “
Свидетелство на Петър Завоев от МОО

По време на Балканската война в 1912 – 1913 година служи като куриер в нестроевата рота на 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение.[4] След окупацията на Вардарска Македония от България по време на Първата световна война в 1915 година се завръща в Македония. След войната е сред редакторите на вестник „Ново време“ (1919 – 1923).

Участва като делегат от Щипското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5] Същата година е един от основателите на Македонския научен институт и председател на Щипското благотворително братство.[6] С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания – вестниците „Македония“, „Литературен глас“, „Мир“, „Щурец“, „Заря“, „Обзор“, списанията „Македонски преглед“, „Родина“ и други.

След 1944 година Петър Завоев е преследван от властите. В периода 1949–1953 година е изселен в Ловеч.

Умира в 1969 година в София.[7]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
„Македонска звезда“

Публицистичното и научно творчество на Завоев е свързано с бита, настоящето и миналото на българите в Македония и най-вече – с родния му край, Щипско. Неговите литературни творби – романът „Кривата круша“ (1908), сборникът с разкази „Моите стари съседи“ (1924, 1929) и други също са посветени на бита на българите от края на XIX и началото на ХХ век и мястото на традиционните ценности в един променящ се свят.

В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., е включена книгата му „Град Щип“.[8]

По-известните псевдоними на Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия, Онуфрий Бодкин, Отински.[9]

Съчинения

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Павлов, Т. Една потулена книга, Хиперион, 1925, кн. 1
  • Милетич, Любомир. Завоев, П. Моите стари съседи. Разкази (рецензия), сп. Македонски преглед, г. II, 1926, № 1, с. 150-152.
  • Пундев, Васил. Спомени от македонския градски бит, в. Македония, бр. 147, 1927
  • Каратеодоров, Васил. Македонските разкази на П. Завоев, в. „Македония“, бр. 911, 1929
  • Младенов, Стефан. Бележки по повод на разни книги. „Моите стари съседи“ на П. Завоев, сп. Листопад, 1929, кн. 1-2
  • Каратеодоров, Васил. „Моите стари съседи“, Вестник на жената, бр. 409 и 410, 1930
  • Речник на българската литература, т. 2, София 1977, с. 43-44.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 446.
  2. ↑ Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
  3. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 155.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262.
  5. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  6. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  7. ↑ Парцел 61 // София помни. Посетен на 7 май 2018.
  8. ↑ Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950. София, 1995, с. 29.
  9. ↑ Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Завоев&oldid=12374699“.