Петър Далкалъчев
| Петър Далкалъчев | |
| български общественик | |
| Роден |
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1961 г.
|
Петър Димитров Далкалъчев (на гръцки: Πέτρος Φιτσιώρης) е български общественик и военен, участник в Гръцко-турската война.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1895 година във Владово, тогава в Османската империя, днес Аграс, Гърция. Дядото на Петър е Атанас Далкалъчев от видния род Далкалъчеви, който има хан във Владово. Синът на Атанас Димитър, който е баща на Петър, помага в работата в хана и власи кираджии, които отсядат в него, го наричат Фичор (Фициор, дете) и така се появява гръцкото име на фамилията Φιτσιώρης. Димитър работи на строежа на железопътни линии в Америка и като учител в българското училище във Владово. Жени се за Елисавета Картова, с която имат пет деца - Петър, Евангелос (Благой), Мария, Калиопи (Добра) и Надежда. Семейството е екзархийско и сътрудничи на българските македонски комитети.[1]
Петър Далкалъчев завършва френския лицей в Солун. Взема участие в Малоазийската кампания в Гръцко-турската война и е награден за проявен героизъм с 4 медала, от които единият е най-високото отличие за храброст в гръцката армия „Аристио Андриас“. Завръща се в Солун и става секретар на Смесената българо-гръцка емиграционна комисия в Солун.[1] По време на Втората световна война е активен член на Българския клуб в Солун[1] и на 10 ноември 1941 година е избран за негов секретар.[2][3]
След войната Петър Далкалъчев се установява в Свободна България, където работи като чиновник. Умира в 1961 година.[1]
Според някои версии негов прадядо е българският революционер Димитър Далкалъчев и според други версии прадядото на Петър се казва Трифон (Тръпче).[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Трифон Далкалъчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Далкалъчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Далкалъчев | Трифон Далкалъчев | Г. Далкалъчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Димитров (1874 – 1965) | Иван Далкалъчев (1872 – 1931) | Христо Далкалъчев (1878 – 1954) | Петър Далкалъчев (1895 – 1961) | Елисавета Картова | Насто Далкалъчев (1887 – 1913) | Насто Далкалъчев | Димитър Далкалъчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Климент Далкалъчев (1915 – 1944) | Кирил Далкалъчев (? – 1944) | Петър Далкалъчев | Вангел (Благой) Далкалъчев | Мария Далкалъчева | Калиопи (Добра) Далкалъчева | Надежда Далкалъчева | Илия Далкалъчев | Дине Далкалъчев | Георги Настев (1872 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Далкалъчев, Петър // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 23 май 2020 г.
- ↑ Καρδαράς, Χρήστος Δ. Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία : Βουλγαρική Λέσχη Θεσσαλονίκης. Επικαιρότητα, 1997. ISBN 960-205-351-8. с. 37 - 39.
- ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 277.
