Направо към съдържанието

Петър Гочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Великов Гочев
български палеонтолог
Роден
Починал
12 юли 1938 г. (36 г.)
Научна дейност
ОбластГеология
Работил вСофийски университет

Петър Великов Гочев е български учен, геолог-палеонтолог.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Видин на 25 май 1902 година. Гочев завършва средното си образование във Варна. В периода 1923-1927 година учи естествена история в Софийския университет.[4] Докато е студент още започва да събира фосили от района на Варна и по-късно ги обработва с помощта на преподавателите си в университета. Година след като завършва на 5 ноември 1928 година е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология. Петър Гочев обаче се разболява и напуска работата си на 15 октомври 1929 година. Прибира се във Варна, където продължава своята работа. Работи най-вече върху фауната на стария терциер, като в периода 1926-1938 година пише над 19 статии относно терциера в България.

Защитава докторска дисертация на 25 юни 1932 година на тема „Палеонтологични и стратиграфски изучавания върху Еоцена във Варненско".[5] От 1936 година започва да работи като геолог в „Отделението за мините“ в София. Там отново се разболява и пак се прибира във Варна, където умира на 12 юли 1938 година.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просветa, 1981. с. 46-49.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896–31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 117.
  3. Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 219.
  5. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929-1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]