Петорка
„Петорката“ (официално Комитет на петимата) е политическа организация в България. Съществува от май 1936 до 1939 г.[1]
Тъй като след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. политическите партии са забранени, „Петорката“ действа като неформална организация на петима от лидерите на забранените партии – Димитър Гичев (БЗНС „Врабча 1“), Кръстьо Пастухов (БРСДП), Григор Василев (Демократически сговор), Георги Генов (Радикална партия) и Боян Смилов (Националлиберална партия).[2]
Групата е сформирана през май 1936 година след поредното отлагане на провеждането на избори и се обявява за възстановяване на Търновската конституция[2] и на парламентарния режим в страната. През декември 1936 г. изработват програмен документ „Всенародно искане до царя“, в която настояват за незабавно възстановяване на Търновската конституция, провеждане на свободни парламентарни избори и управлението на България да се поеме от отговорно конституционно правителство. През януари 1938 г. става част от Демократическото обединение, участващо в парламентарните избори през март 1938 г. Явяват се с общи кандидати и с обща предизборна платформа. В XXIV обикновено народно събрание има 44 народни представители. В началото на 1939 г. от „Петорката“ излизат Националлибералната и Радикалната партия, а малко по-късно се и разпада.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3383 – 3384.
- ↑ а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
