Петко Пеев
| Петко Пеев | |
| български офицер и военен писател | |
| Звание | Майор |
|---|---|
| Години на служба | 1910 – 1926 |
| Род войски | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 30 ноември 1890 г.
|
| Дата и място на смърт | |
Петко Петков Пеев (до 1945 г. Петко Петковъ Пѣевъ) е български офицер, майор от пехотата и военен писател, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), редактор на поредицата „Библиотека Прослава“ и автор на множество книги от нея, инициатор за създаването на Дружеството на военните писатели, автор и съавтор на редица военноисторически и биографични творби.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петко Пеев е роден на 30 ноември 1890 г. в Плевен, Княжество България. През 1910 година завършва Военното на Негово Величество училище в 30-и випуск и на 4 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в 4-ти пехотен плевенски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като след войните на 5 август е произведен в чин поручик.
Във връзка с участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) г. е назначен на служба в 57-и пехотен полк, като се явява в полка на 11 септември 1915 г. и е назначен за командир на 12-а рота. На 22 септември с. г. е назначен за адютант на полка, след което от 25 април 1916 г. е командир на 4-та рота. В периода от 26 ноември 1916 до 10 май 1917 г. е командирован в Одринската школа, след което до 21 юни 1917 г. е командирован в щаба на 9-а пехотна плевенска дивизия като командир на сборната школна рота. На 16 март 1917 г. е произведен в чин капитан. На 21 юни 1917 г. е назначен за командир на 9-а рота от полка, след което от 17 юли е временен командир на дружина. На 29 юли 1917 г. е командирован на Австро-италиански фронт на р. Изонцо, след което от 21 октомври командва отново 9-а рота от полка, на 6 декември е нанзначен за временен командир на 3-та дружина, след което от 6 декември 1917 г. за трети път поема командването на 9-а рота. На 20 юни 1918 г. е назначен за временно-командващ 1-ва дружина от полка, след което от 11 юли 1918 г. отново върнат на служба като командир на 9-а рота.
Като полкови адютант съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента.[1] През 1921 г. със заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата,[2] след което със заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3] като и давата отдена за му връчени като командир на рота от 57-и пехотен полк.
След войната на 12 август 1920 г. е произведен в чин майор. Служи като адютант на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия и като помощник-началник на секция в Щаба на армията. С Министерска заповед (МЗ) № 6 от 1922 г. е назначен за командир на картечна рота от 12-а пехотна дружина от 1-ви пехотен полк, през 1923 г. с МЗ № 42 е назначен за помощник-началник на 2-ри пограничен сектор, след което от 1924 г. с МЗ № 23 е назначен за началник на Бургаско бюро, с МЗ № 2 от 1925 г. е назначен за началник на Кюстендилско бюро и с Царска заповед № 9 от 1926 г. е уволнен от служба.[4]
Петко Пеев е редактор на военноисторическата поредица „Библиотека прослава“ и директор на списание „Прослава“.[5]
Майор Петко Пеев умира на 22 март 1967 г. в София.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Пѣевъ, Петко. Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1932.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ-лейтенантъ Иванъ Колевъ. Т. 1. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Даналилъ Николаевъ. Т. 2. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Стефанъ Тошевъ. Т. 3. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Никола Ивановъ. Т. 4. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ-лейтенантъ Владимиръ Вазовъ. Т. 6. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1939.
- Пѣевъ, Петко. Князъ Александъръ I Главнокомандващъ 1885. Т. 9. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1940.
- Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. Т. 12. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1940.
- Пѣевъ, Петко. Фердинандъ I царъ на българите. Т. 17 и 18. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1941.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (4 септември 1910)
- Поручик (5 август 1913)
- Капитан (16 март 1917)
- Майор (12 август 1920)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента (1917)
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата (1921)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 87
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59 – 60
- ↑ Руменин, с. 38
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 196.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 285.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 37 – 38.
- Авторът Петко Пеев е взел участие във войната с 57 п. полк:
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български майори
- Тридесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Плевен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен