Петко Киров
| Петко Киров | |
| български революционер | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Петко Атанасов (Анастасов) Киров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1861 година в лозенградското българско село Карадере, тогава в Османската империя. Привлечен е в революционната организация в 1900 година от Георги Кондолов и участва в местния революционен комитет. Служи като куриер и укривател на оръжие и къщата му е убежище на районната чета на Георги Кондолов. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с четата на Кондолов и се сражава при Паспалово, където загива войводата.[2]
След разгрома на въстанието, се изтегля в Свободна България и се установява в село Мъглен, Айтоско. През пролетта на 1904 година отново се завръща в Карадере. Предаден от Петко Налбантчето, Киров е заловен и осъден от военния съд в Лозенград на 15 години, които трябва да излежи в Акия. След 25 дена в затвора в Лозенград обаче е освободен, поради дадената амнистия. След Междусъюзническата война, бяга в България. Установява се в Мъглен, а след това в село Ръжица, Айтоско.[2]
На 13 април 1943 година, като жител на Ръжица, Айтоско, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 34.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 35.
