Направо към съдържанието

Петер Розай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петер Розай
Peter Rosei
Петер Розай през 2009 г.
Петер Розай през 2009 г.
Роден17 юни 1946 г. (78 г.)
Професияписател
Националност Австрия
Жанрроман, пиеса, есе
Награди„Австрийска награда за художествена литература“ (1990)
„Литературна награда на Виена“ (1997)
Уебсайт
Петер Розай в Общомедия

Петер Розай (на немски: Peter Rosei) е австрийски писател, автор на романи, есета и пиеси.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Петер Розай е син на железничар и притежателка на магазин. Израства във Виена, където завършва гимназия. После следва право във Виенския университет. През 1968 г. става доктор на правните науки.

От 1969 до 1971 г. е секретар и мениджър на виенския художник Ернст Фукс. След 1972 г. жевее във Виена, от 1975 до 1981 г. в Бергхайм край Залцбург, а после отново във Виена като писател на свободна практика. От неговия залцбургски период датира близкото му приятелство с писателя Ханс Карл Артман, което продължава до смъртта му през 2000 г.

Розай предприема продължителни пътувания. Между другото е Writer in Residence в американски университети, преподава в Япония, после в Университета за приложно изкуство във Виена, както и във Виенския университет.

Женен е и има един син. Със съпругата си живее в Италия и превежда от италиански.

Петер Розай създава едно от най-обширното творчество в новата литература на немски език. Наред с творбите на Томас Бернхард, Петер Хандке и Елфриде Йелинек неговите произведения са представителни за времето си.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Landstriche, 1972
  • Bei schwebendem Verfahren, 1973
  • Wege, 1974
  • Entwurf für eine Welt ohne Menschen. Entwurf zu einer Reise ohne Ziel, 1975
  • Klotz spricht mit seinem Anwalt, 1975
  • Der Fluß der Gedanken durch den Kopf, 1976
  • Wer war Edgar Allan?, 1977
  • Nennt mich Tommy, 1978
  • Von hier nach dort, 1978
  • Alben, 1979
  • Chronik der Versuche, ein Märchenerzähler zu werden, 1979
  • Innenhof, 1979 (zusammen mit Johann Kräftner)
  • Das Lächeln des Jungen, 1979
  • Regentagstheorie, 1979
  • Das schnelle Glück, 1980
  • Frühe Prosa, 1981
  • Die Milchstraße, 1981
  • Tage des Königs, 1982
  • Versuch, die Natur zu kritisieren, 1982
  • Reise ohne Ende, 1983
  • Komödie, 1984
  • Landstriche, Wege, Verstreutes, 1984
  • Mann & Frau, 1984
  • Franz und ich, 1985
  • 15000 Seelen, 1985
  • Die Wolken, 1986
  • Der Aufstand, 1987
  • Unser Landschaftsbericht, 1988
  • Die Schuldlosen, 1990
  • Rebus, 1990
  • Aus den Aufzeichnungsbüchern, 1991
  • Der Mann, der sterben wollte samt einer Geschichte von früher, 1991
  • Tage des Königs
  • Fliegende Pfeile, 1993
  • Beiträge zu einer Poesie in der Zukunft, 1995
  • Persona, 1995
  • Kurzer Regentag, 1997
  • Verzauberung, 1997
  • Naturverstrickt, 1998
  • Viel früher, 1998
  • Liebe & Tod, 2000
  • St. Petersburg, Paris, Tokyo ..., 2000
  • Album von der traurigen und glücksstrahlenden Reise, 2002
  • Liebe / Kunst / Natur
  • Dramatisches I, 2002
  • Dramatisches II, 2004
  • Wien Metropolis, 2005
  • Die sog. Unsterblichkeit, 2006
  • Österreichs Größe, Österreichs Stolz, 2008
  • Das große Töten, 2009
  • Geld!, 2011
  • Madame Stern, 2013
  • Die Globalisten, 2014
  • Was tun?, 2016
  • Wiener Dateien, 2016
  • Karst: Roman, 2018

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "Meine Bücher sind wie Labyrinthe", Kaindlstorfer.at

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петер_Розай&oldid=11981942“.