Направо към съдържанието

Периклис Александру Аргиропулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Периклис Аргиропулос.

Периклис Александру Аргиропулос
Περικλής Αργυρόπουλος του Αλεξάνδρου
гръцки политик
Атанасиос Стурнарас (гръцки консул в Сяр), Периклис Аргиропулос, Григорий Серски, Спиридон Куревелис
Атанасиос Стурнарас (гръцки консул в Сяр), Периклис Аргиропулос, Григорий Серски, Спиридон Куревелис

Роден
Починал
20 август 1966 г. (85 г.)
Политика
ПартияНационална демократическа партия,
Либерална партия,
Единна демократическа левица
Депутат

Периклис Александру Аргиропулос (на гръцки: Περικλής Αργυρόπουλος του Αλεξάνδρου) е гръцки юрист, политик и дипломат, организатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в Централния комитет в Атина.[1] Аргиропулос е член на различни партии, последно на Единната демократическа левица, и е многократно министър. Автор е на множество трудове и е представител на Гърция на международни конференции.

Роден е на 21 март 1871 година в гръцката столица Атина.[2] Принадлежи към стария фанариотски род Аргиропулос. Баща му Александрос Аргиропулос е син на учения Периклис Аргиропулос и внук на великия драгоман на Високата порта Яковос Аргиропулос. Бащата на майка му е Йоанис Михалвода Суцос, посланик на крал Отон I Гръцки в Санкт Петербург, а майката на майка му е Екатерина Обрескова, потомка на генерал Борис Шереметев.[3] След като родителите му се развеждат, той се установява в Париж с майка си и двете си сестри. Учи две години в гимназията „Гаспар Монж“, в Шамбери в Савоя и в гимназията „Жансон-де-Сайи“ в Париж. След това учи математика в училището „Лакордер“ в Марсилия.[4]

При избухването на Гръцко-турската война в 1897 година, пристига в Гърция, за да се присъедини към доброволен батальон, сформиран от гърци и французи в чужбина. Поради заболяване му е отказана военна служба, но калеко му Александрос Суцос (женен за леля му Наталия) го взима със себе си в Епир с мисия на Червения кръст.[5]

Връща се във Франция, където, след като се отказва от мисълта да учи инженерство, учи право и политика.[6]

В 1903 година се връща в Гърция и се жени за братовчедка си София Г. Аргиропулу, дъщеря на гръцкия посланик в Санкт Петербург.[7]

Аргиропулос участва активно в дейността на Атинския централен комитет, координиращ действията на гръцките чети в Македония. Той пристига в Македония на 18 април 1904 година. Среща се с подконсула Филипос Кондогурис, генералния консул в Солун Евгениос Евгениадис, Йон Драгумис, френския консул и със солунския митрополит.[8]

В 1912 година е назначен за първи номарх на Солун.[9] През 1916 година се присъединява към венизелисткото движение Национална отбрана. Посланик е в много страни от Скандинавския полуостров, както и в Кайро, Париж, Алжир и Цариград. Заема поста министър на външните работи в правителството на Георгиос Кондилис от 26 август 1926 година до 4 декември 1926 година.[10][11]

Избран е за депутат от Атина на изборите през 1928 година с Националната демократическа партия на Кондилис и е преизбран на изборите през 1932 година от Либералната партия.[12]

В правителството на Елевтериос Венизелос е министър на флота от 4 юли 1928 година до 7 юни 1929 година,[13] а впоследствие министър на външните работи от 7 юни до 6 юли 1929 година, като временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи от 3 юли 1929 година и за три месеца е министър на вътрешните работи от 6 юли 1929 година до 31 декември 1929 година.[14] В следващото правителство, след оставката си като вътрешен министър, е министър на флота от 22 декември 1930 година до 26 май 1932 година.

Аргиропулос става главен управител на Егейските острови в правителството на Емануил Цудерос в периода 25 април 1941 – 2 юни 1941 година.[15]

На изборите през 1963 година е избран във Втори атински избирателен район от Единната демократическа левица.

Умира на 20 август 1966 година в атинската болница „Евангелисмос“ и е погребан в Първо атинско гробище.[2]

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 107. (на гръцки)
  2. а б Έγινε χθες η κηδεία του Αργυρόπουλου // Τα Νέα. 22. 8. 1966. σ. 9. (на гръцки)
  3. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 13. (на гръцки)
  4. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 14. (на гръцки)
  5. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 18. (на гръцки)
  6. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 20. (на гръцки)
  7. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 22. (на гръцки)
  8. Αργυρόπουλος, Περικλής. Απομνημονεύματα Περικλέους Αλ. Αργυρόπουλου: πρώην βουλευτού Αθηνών, υπουργού και πρεσβευτού, από 1885 έως 1936. Αθήναι, 1970. σ. 27 – 34. (на гръцки)
  9. Η απελευθέρωση της Θεσσαλονίκης και η βουλγαρική επιβουλή (26 Οκτωβρίου 1912) // Ιστορικά θέματα, 2011-10-26. Посетен на 28 септември 2019 г. (на гръцки)
  10. «Κυβέρνησις Γεωργίου Κονδύλη (De facto), Από 26.8.1926 έως 4.12.1926» // Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης. Посетен на 2013-08-28. (на гръцки)
  11. Μακρυδημήτρης, Αντώνης. Οι υπουργοί των εξωτερικών της Ελλάδας 1829-2000. Αθήνα, Καστανιώτης, 2000. σ. 86. (на гръцки)
  12. Μητρώο Πληρεξουσίων, Βουλευτών και Γερουσιαστών: 1822 – 1935. Αθήνα, Βουλή των Ελλήνων, Εθνικό Τυπογραφείο, 1986. σ. 97.
  13. «Κυβέρνησις Ελευθερίου Βενιζέλου, Από 4.7.1928 έως 7.6.1929» // Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης. Посетен на 2013-08-28. (на гръцки)
  14. «Κυβέρνησις Ελευθερίου Βενιζέλου, Από 7.6.1929 έως 16.12.1929» // Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης. Посетен на 2013-08-28. (на гръцки)
  15. «Ελεύθερες Ελληνικές Κυβερνήσεις Εξωτερικού (Κατά τη διάρκεια της Εχθρικής Κατοχής της Ελλάδος από 2 – 6- 1941 έως 18-10-1944) Κυβέρνησις Εμμανουήλ Τσουδερού, Από 2.6.1941 έως 14.4.1944» // Γενική Γραμματεία της Κυβέρνησης. Посетен на 2013-08-28. (на гръцки)