Направо към съдържанието

Пепи Енглиш

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пепи Енглиш
български алпинист
Роден
1910 г.(1910-{{{2}}}-{{{3}}})
Националност България, австриец
Алпинизъм
Изкачванияв. Орловец премиера 1935 г.
в. Злия зъб премиера 1935 г.

Пепи Франц/Йохан Енглиш (на немски: Englisch), известен повече само като Пепи Енглиш, е български алпинист, скиор и пещерняк.

Пионер е на българския алпинизъм, прокарал някои от първите маршрути (турове) за алпийско катерене в българските планини чрез свои премиерни изкачвания през 30-те години на XX век. Той е също сред първите изявени ски състезатели в България с множество класирания на ски състезания през 20-те и 30-те години. След Деветосептемврийския преврат е забранено да се споменава за него, но неговите съвременници алпинисти са единодушни в оценката си, че е бил най-изявеният катерач.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Енглиш е известен в спортните среди като Пепи Енглиш и така се споменава в спортната преса. По официални документи, пълното му име е Пепи Франц Енглиш и е български поданик.[1] В други, отново официални документи, се среща като Пепи Йохан Енглиш.[2] Във вестника на чехословашкия алпийски клуб от 1936 г. малкото му име се посочва като Йозеф (на чешки: Josef Englisch). Очевидно става дума за Пепи Енглиш, тъй като не е известен негов роднина или друг български алпинист с подобна фамилия, а въпросният Йозеф е представен като най-личният български алпинист и „началник (председател) на българския алпийски клуб в София“.[3]

По спомени на съвременници, пълното му име е било Петер, бил е роден през 1910 г. като баща му е бил австриец от свитата на цар Фердинанд, а майка му – българка. В младежките си години е бил член на „Бранникъ“, където води секцията по алпинизъм.[4] Липсват преки данни за много от тези детайли.

Роден е в гр. Русе, но в младежките си години се премества да живее в София, където открива спортен магазин, по официална справка на Община Русе.[2]

Между 1936 и 1941 г. работи в Дирекция на трамваите и осветлението към Столичната община. Напуска работа на 11 февруари 1941 г. поради преминаване на служба в германската армия. Няма данни за него след 1941 година и не е известна съдбата му. През 1945 година неговата къща на ул. „Уошбърн“ в София е експроприирана от Служба „Надзор върху неприятелските имоти в България“ към Министерство на търговията и отдадена под наем за квартален клуб на Градския комитет на БРП (комунисти).[2] Според друго сведение изчезва след идването на комунистите на власт.[4] Според проучване на Румен Дамянов в Шамони, в периода 1947 – 1948 г. български алпинист е живял там и катерел сам по Дрю и Егюий Верт; след това изчезнал безследно.[4]

По време на комунистическия режим по политически причини е забранено да се пише и говори за Пепи Енглиш и много от постиженията му остават скрити. Въпреки това през 70-те години всички от най-активните алпинисти от онази епоха твърдят единодушно: „Пепи беше най-изявеният ни катерач“.[5]

Спортни постижения

[редактиране | редактиране на кода]

В младежките си години Енглиш е изключително активен скиор, катерач и планинар, както и пещерняк, като е сред пионерите за България на всеки от тези спортове и изследователски дейности.

Алпинизъм и скално катерене

[редактиране | редактиране на кода]

През 30-те години на XX век осъществява първи изкачвания по турове за скално катерене в района на Гара Лакатник и Комините на Витоша. Осъществява премиерни изкачвания: туровете „Ръбът“, „Големия винкел“ на Комините, „Жълтата цепка“[6] и „Германецът“ (Германския тур)[7] на Лакатник, в района на Черепиш и много други.[8][5]

През септември 1934 г. заедно с Мария Въжарова и Любен Телчаров изкачват западното крило на Северната стена на Мальовица, като за първи път в България прилагат във високата планина алпийската техника на клина.[9]

През лятото на 1935 г. осъществява премиерни алпийски изкачвания в стил скално катерене по скалистия Мальовишки дял на Рила. Изкачена е южната стена на Елени връх (вр. Еленка).[10] Заедно с немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман, гости на Българския алпийски клуб (БАК) осъществява премиерни изкачвания по следните турове за алпинизъм, използвани и до днес:[11]

  • връх Орловец, премиера по Класическия тур, 20 юни 1935 г.;
  • връх Злия зъб, премиера по Класическия тур, 21 юли 1935 г.

През лятото на 1936 г. гости на Българския алпийски клуб са известният италиански алпинист Пиеро Жилионе (Piero Ghiglione) и чешкият катерач Рудолф Пилат (Rudolf Pilát), председател на Чехословашкия алпийски клуб. Водени от Енглиш, те предприемат редица технични изкачвания в българските планини и скални масиви – Лакатник, Черната скала и в Мальовишкия дял на Рила, където изкатерват Северната стена на вр. Орловец. Посещението е отразено в сп. „Български турист“,[12] както и във вестника на чехословашкия алпийски клуб,[13] а Пиеро Жилионе подробно описва изкатерените обекти в своята мемоарна книга „Моите изкачвания по петте контитента“.[14]

През 1937 г. е приет за член-кореспондент на чехословашкия алпийски клуб под името Josef Englisch.[15]

През 1938 г. той и именитият френски алпинист Раймон Лайнингер правят опит по Северната стена ма Мальовица, но по средата са застигнати от гръмотевична буря и слизат на рапел.[4]

Пепи Енглиш обучава много алпинисти. Петър Петров – Фараона казва: „Ние всички щяхме да сме нищо без Инглиш. Всички сме негови ученици. Който говори друго, си криви душата. И Стефан Попов беше важен за нас, но Стефан Попов е идеологът на българското планинарство, докато техникът беше Инглиш. <…> Той ни учеше на възлите, учеше ни как да биеме клинците и да заклещваме мертеците. Той донесе от Австрия, докъдето често пътуваше, въжета, карабини, котки, ледокопи и прочие. Учеше ни на рапели, пособията на Дюлфер… Дължим му всичко. И по ски алпинизма пак той ни запали. Белковски-Белката, като се върна от Гренобъл, където е бил гид, и той се учеше от Инглиш. Защото в стенните изкачвания нямаше по-добър и по-опитен от Инглиш“.[4]

Ски спортове

[редактиране | редактиране на кода]

През 20-те и 30-те години на ХХ век взима участие в редица ски-състезания, като винаги се класира в някое от предните места.

  • 1927 г. завършва втори от 8 състезатели на състезание по ски-надбягване (ски-бягане) на трасе от 6 km при х. Алеко;[16]
  • 1935 г., второ място в дисциплина спущане на международно състезание по писта „Стената“ при х. Алеко на Витоша;[17]
  • 1936 г., 13-о място в дисциплина слалом от 27 състезатели на състезание в м. „Улея“ под вр. Мусала;[18]

Участва в демонстрационни състезания по ски-скокове при освещаването на новите ски-шанци в кв. Княжево[19] и в с. Лъджене (сега част от Велинград).[20] По време на строежа на витошката шанца в кв. Княжево, Пепи Енглиш е технически ръководител на доброволни начала от името на Софийски ски клуб.[21]

Получава контузия на състезание по скиоринг (теглене на скиор от кон) на 15 януари 1940 г.[22] Въпреки това, само седмица по-късно успява да избегне малка лавина тип „дъска“ при държавно първенство по ски, алпийска комбинация, под вр. Алеко в Рила, и успява да спаси Емил Влайчев, кореспондент на вестник Спорт, като го изравя от снега.[23]

Член на Управителния съвет на Софийски ски клуб от 1934 до 1935 г.[24]

През 1935 г. е избран в Контролната комисия на Софийския ски клуб.[25] През 1940 г. е завеждащ спорта при Българския ски съюз.[26]

Спелеология

[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Никола Бобевски проучват пещерите около гара Лакатник. Той е сред първите изследователи на технически по-трудните части от пещерата Темната дупка.[27] По инициатива на Енглиш първи преминават езерата в тази пещера, които и днес са наричани „Езерата Пепи“, с направена от тях дървена лодка с газени тенекии, завързани отстрани.[28] Пепи Енглиш, заедно със Стаменов и Аджаров, първи се спускат с въже във вертикалната пещера (пропаст) Бездънния пчелин до с. Нановица (над гр. Ябланица), най-дълбоката в България по това време.[29]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Според Уверение No.5 от 05.03.37 г. на Софийската търговска камара, цитира се в Държавен архив.
  2. ↑ а б в Държавен архив, Архив: ЦДА – 12, Фонд № 477 / Служба „Надзор върху неприятелските имоти в България“, Опис № 1, Архивна единица № 4166: Преписка с учреждения за имуществото на Пепи Йохан Енглиш. (1945 – 1947)
  3. ↑ Noví Členové // Věstník klubů alpistu československých (2). март-април 1937. с. 37.
  4. ↑ а б в г д По спомени на Петър Петров – Фараона, предадени от Румен Дамянов, алпинист от Самоков – В: Дамянов, Румен. Титаните на българския алпинизъм. Пепи Енглиш // Samokov Info, 30.08.2018. Посетен на 30.12.2018.
  5. ↑ а б Бешев, Сандю и др. Истории за началото на планинарството в България. София, Екстрийм медия ООД, 2021. с. 58.
  6. ↑ 19 – 20 юлий 1935 г. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11. Посетен на 30.12.2018.
  7. ↑ Репнински, Георги. Завладяване на планините. 1968.
  8. ↑ 19 – 20 юлий 1935 г. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11. Посетен на 30.12.2018.
  9. ↑ Бешев, Сандю и др. Истории за началото на планинарството в България. София, Екстрийм медия ООД, 2021. с. 57.
  10. ↑ 19 – 20 юлий 1935 г. Излетен бюлетинъ № 69 // Известия на Българския Алпийски клуб (бр. 3 – 4). април-септември 1935. с. 11. Посетен на 30.12.2018.
  11. ↑ 19 – 20 юлий 1935 г. // Известия на Българския Алпийски клуб (бр.3 – 4). април-септември 1935. с. 11.
  12. ↑ Стефан Попов. България привлича // сп. Български туристъ (книжка 2). февруарий 1938. с. 65 – 68.
  13. ↑ Pilát, Rudolf. Oficielní Výprava našeho Klubu do Bulharska // Věstník klubů alpistu československých (5). септември-октомври 1935. с. 96 – 97.
  14. ↑ Piero Ghiglione. 1936 Sui monti della Bulgaria // Le mie scalate nei cinque continenti. Milano, Editore Ulrico Hoepli, 1942. с. 96 – 104. Посетен на 2.1.2019.
  15. ↑ Noví Členové // Věstník klubů alpistu československých (2). март-април 1937. с. 37.
  16. ↑ Зимен спортъ. У насъ // в-к „Спорт“ (148). София, 20 февруарий 1927 г. с. 3. Посетен на 30.12.2018.
  17. ↑ Технически резултати // в-к „Левски“ (127). София, 11 февруарий 1935 г. с. 4. Посетен на 30.12.2018.
  18. ↑ Ас. Цанковъ печели слалома // в-к „Спорт“ (1087). София, 6 януарий 1936 г. с. 3. Посетен на 30.12.2018.
  19. ↑ Освещаване на Княжевската ски шанца // в-к „Спорт“ (891). София, 23 януари 1935 г. с. 1. Посетен на 30.12.2018.
  20. ↑ Освещаване на Южнобългарската шанца в Лъджене // в-к „Спорт“ (892). София, 25 януари 1935 г. с. 1. Посетен на 30.12.2018.
  21. ↑ Княжевската шанца на Соф. ски клубъ се привършва // в-к „Спорт“ (865). София, 12 декемврий 1934 г. с. 1. Посетен на 30.12.2018.
  22. ↑ Състезанията па скиоринг не бяха особено сполучливи, но дадоха добро указание за бъдеще // в-к „Спорт“ (1699). София, 15 януари 1940 г. с. 4. Посетен на 30.12.2018.
  23. ↑ Благодарение на много щастливи случайности, лавините въ Рила взеха само една жертва // в-к „Спорт“ (1701). София, 22 януарий 1940 г. с. 4. Посетен на 30.12.2018.
  24. ↑ Общото събрание на Соф. ски клубъ // в-к „Спорт“ (879). София, 31 декември 1934 г. с. 4. Посетен на 30.12.2018.
  25. ↑ Освещаване на Южнобългарската шанца в Лъджене // в-к „Спорт“ (1079). София, 16 декември 1935 г. с. 4. Посетен на 30.12.2018.
  26. ↑ Вчера хиляди скиори направиха първи излети и тренировки // в-к „Спорт“ (1842). София, 16 декември 1940 г. с. 1. Посетен на 30.12.2018.
  27. ↑ Трантеев, Петър. Глава 2 // С три свещи под земята. 1966.
  28. ↑ Алексей Жалов. ИСТОРИОГРАФИЯ НА СПЕЛЕОЛОЖКАТА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1901 г. ДО ОСНОВАВАНЕТО НА ПЕЩЕРНОТО ДРУЖЕСТВО (1929 г.) С БИБИЛИОГРАФИЯ НА ПУБЛИКУВАНИТЕ ЗА ПЕРИОДА МАТЕРИАЛИ (PDF) // Посетен на 02.01.2019 г.
  29. ↑ По спомени на фотографа Николай Генов, внук на спелелога Никола БобевскиПланинарски форум // Посетен на 30.12.2018 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Спорт“         Портал „Спорт“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пепи_Енглиш&oldid=11653458“.