Направо към съдържанието

Пепе Волтарели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пепе Волтарели
Peppe Voltarelli
Италиански автор на песни, писател и актьор
17 април 2023 г.
Роден
Уебсайтwww.peppevoltarelli.eu
Пепе Волтарели в Общомедия

Пепе Волтарели (на италиански: Pepe Voltarelli) (Козенца, 26 декември 1969 г.) е италиански певец и актьор.

От 1990 до 2005 г. е певец на Il Parto delle Nuvole Pesanti. От 2006 г. той преследва солова кариера.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

С групата „Il Parto delle Nuvole Pesanti“

[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. основава „Il Parto delle Nuvole Pesanti“ в Болоня, експериментална фолк-рок група.

Първата творба Alisifare и плодотворна жива дейност, която разкрива групата като една от най-интересните реалности на народното възраждане от 90-те години.[1]

Песни като „Raggia“[2] и „Lupo“[3] стават предшественици на жанра, наречен „тарентела пънк“.[4][5]

Последната работа на Волтарели с групата се нарича „Il Parto“ и получава добри продажби и отзиви.

През 2005 г. Волтарели гласове и автор на текстове и музика от 1991 г. напуска групата, за да се посвети на солова кариера.

Самостоятелна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

„Соловото“ художествено творчество на Волтарели има тенденция да създава многостранен персонаж, който, работейки върху езика и традициите на родината си, Калабрия, изгражда остър и критичен ироничен разказ за ежедневието по нежалостен начин, за да го постигне чрез пътуванията му и писанията му нов и малко стереотипен образ на южния разказвач.[6]

Първата игра на този проект е филмът La vera leggenda di Tony Vilar, режисиран от Джузепе Галярди. Филмът е пътен филм, който разказва историята на италианците от Америка, по стъпките на Тони Вилар, италиански певец, известен в Аржентина през 60-те години и сега изчезнал от артистичната сцена. Историята, която се разиграва между Буенос Айрес и Ню Йорк, представлява първият случай на италиански мокументален филм. Филмът е представен на първото издание на Римския филмов фестивал (2006).

Distratto ma però първият самостоятелен диск е продуциран от Alessandro Finazzo (Finaz) от Bandabard Band) и вижда участието на Roy Paci, Sergio Cammariere, Pau[7] от Negrita и режисьора Giancarlo Cauteruccio. От този първи албум възниква нова артистична личност, където дълбокият глас и усъвършенстването на текстовете са придружени от голяма ирония в лицето на деликатни теми като емиграция и самота.

Ангажиментът към социалните въпроси е конкретизиран с диска Duisburg Nantes Praga il bootleg live, бутлегите живеят произведение на донос срещу мафията, записано на живо по време на европейското турне през 2008 г.

В театъра Волтарели има плодотворно сътрудничество с Криптонската компания във Флоренция на братята Джанкарло Каутеручио и Фулвио Коучечо, за които свири и композира оригинална музика за произведения като „Roccu u stortu“, „Medea and the moon“[8] и „Picchi ме погледни“.[9]

Преместването в Берлин в началото на 2009 г.[10] и решението да се съсредоточим върху по-изискан и съществен звук маркират началото на нова творческа фаза, която води до пускането на Ultima notte a Mala Strana,[11][12] албум от 2010 г., публикуван в Италия от OtrLIve-Universal, както и във Франция и в Европа от Le Chant du Monde, впоследствие разпространен и в Канада и Аржентина. Албумът, все още продуциран от Finaz, печели „Targa Tenco 2010“ за най-добър албум на диалект, наградата се присъжда на първия за работа в Калабрия. Волтарели посвещава „Плакета на кмета“ на природозащитника на Полика (Салерно) Анджело Васало, убит в засада на мафията.[13]

Песента Onda Calabra[14] написана за документалния филм Doichlanda от Джузепе Галярди, се използва като пародия във филма на Джулио Манфредония Qualunquemente с Антонио Албанезе. В отворено писмо до Албанезе, което се появи на заглавната страница на Калабрия Ора, Волтарели твърди, че песента на страстта и емиграцията[15] не е в съответствие с употребата му във филма Манфредония.[16]

Шоуто „Пътешествието на бащите“, монолог на театъра за песни, дебютира в „Teatro Galleria Toledo“ в Неапол през ноември 2011 г.[17][18] В резултат на това шоу на късмет шоуто на Волтарели все повече се характеризира като рецитал на театър на песни. В приемствеността на великите италиански автори на песни, тази формула го кара да продължи своята дейност на живо в чужбина с концерти и фестивали в Европа в САЩ[19] Канада[20] Австралия[21] Мексико[22] Аржентина[23] Чили[24] Мадагаскар[25] във Франция за фестивала Off d'Avignon 2012 и на International International Jazz de Montréal 2013 с два концерта в Savoy du Métropolis.[26]

Неговата песен „Sta citta“ (Matka Mest) е преведена на чешки от Michal Horacek и включена в албума Segrado от Frantisek Segrado[27] N1 в класациите на Чешката република.[28]

През 2016 г. Squilibri Editore публикува „Voltarelli chante Profazio“, почит към великия калабрийски разказвач[29] Otello Profazio Targa Tenco като най-добър изпълнител на записи.[30]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]

Con Il Parto delle Nuvole Pesanti

[редактиране | редактиране на кода]
Пепе Волтарели на концерт в Ломакс (Катания, 15 май 2010 г.)
  • 1991 г. – Guerra al salario
  • 1994 г. – Alisfare
  • 1996 – Pristafora
  • 1997 – 4 Battute di povertà
  • 1999 – Sulle ali della mosca
  • 2001 – Roccu u stortu
  • 2002 – Attenzione all'estinzione
  • 2003 – Ho visto anche degli zingari felici – с Клаудио Лоли (На живо)
  • 2004 – Il parto

Солист

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2007 – Distratto ma però (Комарт-Венера)[31]

Дискът се разпространява в Аржентина от звукозаписната компания Los Anos Luz и финалист на Targhe Tenco 2007 като първа творба.

  • 2009 г. – Дуйсбург Нант Прага Le Bootleg Live

Публикувана самостоятелно, тя продава над три хиляди копия, включително концерти и онлайн продажби.

Албумът е записан по време на европейското турне през 2008 г. между Германия, Франция и Чехия.

  • 2010 – Ultima notte a Malà Strana (Otr-Universal)

Публикувано във Франция от Chante du Monde и разпространено в Европа от harmonia Mundi.

Публикувано в Аржентина от Los Anos Luz и в Канада от Prod Casa Nostra.

  • 2011 – Tatanka, саундтрак към филма Tatanka, от Giuseppe Gagliardi (Warner Chappell Music Italiana)
  • 2014 – Lamentarsi come ipotes[32] (Otrlive – Universal)
  • 2015 – На живо в Треботов (Чехия) 2009
  • 2015 – На живо на фестивала Радио Пополаре (Италия). Финаз
  • 2015 – Live in Montegranaro feat. Пролетарски удоволствия
  • 2015 – Live in Dortmund feat. Алесандро Палмитеса
  • 2016 – На живо в субкултурата на Ню Йорк
  • 2016 – На живо в кафе Vinilo Буенос Айрес[33] Los anos luz[34]
  • 2016 – Voltarelli пее Profazio (Издателски дисбаланси)[35]
  • 2017 – Live in Montreal Groove Nation[31]
  • 2017 – Сестри Вавилон (саундтрак – Бяло крило)[36]
  • 2019 – Dio come ti amo, самостоятелно произведен диск и разпространяван само по време на концерти, корицата е дело на художничката Анна Корционе[37]
  • 2021 – Планетариум Дисбаланси на издателя

Сътрудничество

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1998 – Джанкарло Онорато – Йо соно лангело – Гли споси волси[38]
  • 2004 – La Soluzione – La Soluzione – Luce[39]
  • 2008 – тя – Мага – Грандиозо Аморе[40]
  • 2005 – Les Anarchistes – La musica nelle strade[41] – Apua natia[42]
  • 2007 – Тереза Де Сио – Sacco e fuoco
  • 2008 – Deviazioni (почит към Васко Роси) – La nostra relazione (със Stefano Sardo и Gianluca Senatore) Mucchio Extra
  • 2008 – Panbrumisti – Quelle piccole cose – Signora poesia
  • 2008 – Bardoci inediti et rarità от Серджо Бардоти – пия[43] (Шарл Азнавур) trad. Нини Джакомели[44]
  • 2008 – Teresa De Sio – Riddim на Sud[45] – Bene монахиня CI "ССИ[46]
  • 2009 – Lucilla Galeazzi – Capoverde terra d'amore – Segreti al chiar di luna[47]
  • 2010 – Di tempo e di terre – Искам да се сбогувам (Шарл Азнавур) Trad Nini Giacomelli
  • 2011 – Давиде Ван де Сфрос – Янез – Dove non basta il mare
  • 2012 – Quartaumentata – Sirene e naviganti – Omini di panza
  • 2013 – Марко калиари – Ми рикордо – La buona creanza[48]
  • 2014 – квартет Tiptons Sax – Мъничка малка буква – Amara Terra mia
  • 2015 – Карло Муратори – Разпродажба[49] – Сугну Талиану[50]
  • 2016 – Giorgia Del Mese – Nuove emozioni post ideologiche – Soltanto tu[51]
  • 2017 – Baci Proibiti. Мечтателите – (AlterEgo / Cesvot) с Бобо Рондели – Макс Ларока – Енрико Габриели – Себастиано Де Дженаро
  • 2019 – Marco Calliari – Calliari Bang Bang – Pizzica matta
  • 2019 – Io credevo Le canzoni от Gianni Siviero[52][53] – Che faccio qui[54]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2000 – Ciani un'epopea banditesca nell'era mediatica, Emir edizioni,[55] Болоня
  • 2000 – Раджа. Versi strisce e canzoni. Стихове ленти и текстове, Издания Емир, Болоня
  • 2000 – Il Parto delle Nuvole Pesanti: quattro racconti al dottor Cacciatutto, издания на Емир, Болоня[56]
  • 2009 – Non finito calabrese , Del Vecchio Editore, Рим
  • 2009 – Ad esempio a me piace. Виаджо в Калабрия – редактиран от Марко Амбрози[57] Редактор на Rubbettino Soveria Mannelli
  • 2011 – Cosa volete sentire, антология на разкази от италиански автори на песни с Patate sotto la cenere, Minimum Fax, Рим
  • 2014 – Il caciocavallo di bronzo. Изпята и изпълнена новела, Алтернативен печат,[58] Рим
  • 2015 – La Calabria si racconta[59] – антология на калабрийски автори – предговор Pino Aprile Rubbettino Editore[60]
  • 2016 – Волтарели пее Profazio[61] Imilibri Editore[62]
  • 2020 – Altro allo specchio – антология от Марко Амбрози предговор Dacia Maraini Compagnia Editoriale Aliberti Reggio Emilia

Кино

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2003 – Doichlanda[63] от Джузепе Галярди
  • 2006 – La vera leggenda di Tony Vilar от Giuseppe Gagliardi[64]
  • 2007 – автобус Notturno от Давиде Маренго
  • 2008 – Център за обаждания Fuga dal от Федерико Рицо
  • 2009 – Бульон за копчета на корема[65] от Джузепе Галярди
  • 2011 – Татанка от Джузепе Галярди
  • 2013 – Aspromonte от Hedy Krissane (colonna sonora)
  • 2013 – Vino para robar от Ariel Winograd Аржентина
  • 2015 – 1992 от Джузепе Галярди
  • 2015 – Cançon d'amor i anarquia[66] (Испания) от Carlos Benpar[67]
  • 2015 – Вавилонски сестри от Джиджи Рокати[68]
  • 2018 – La mafia uccide Estate solo (Tv Series), режисиран от Luca Ribuoli Rai1

Театър

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цитат, свободно вдъхновен от живота на Доменико Модуньо[69]
  • Roccu u stortu, от Франческо Суриано, режисиран и изпълнен от Фулвио Коутерчо
  • Panza crianza e ricordanza, три парчета самота[70]
  • Ico No Clast, от Giampaolo Spinato, режисиран от Fulvio Cauteruccio
  • Гърция скъпа ми Гърция Греция миа кара Греция, с Ирен Папас[71]
  • Grecia mia cara Grecia, от Корадо Алваро, режисиран от Джанкарло Каутеручио, с Патриция Сапа Мулас[72]
  • Речен сколпит nella terra mangiata dal mare, вдъхновен от работата на Саверио Страти, с произведения на изкуството на сцената на Ана и Росария Корционе[73]
  • Picchi mi guardi si tu si masculu, от Giancarlo Cauteruccio[74]
  • Angolo somma zero,[75] от Alessandro Langiu,[76] с оригинална музика на Peppe Voltarelli – ъгловата опера с нулева сума дебютира на театралния фестивал Festambiente Sud във Вико дел Гаргано. Шоуто, написано и изпълнено от Алесандро Лангиу, вижда Пепе Волтарели да пее и да играе ролята на сватбен играч във фабриките в Апулия между Бриндизи, Таранто и Манфредония. Шоуто се фокусира върху „бели мъртви“И трагичното положение на семейства в Пулия, които са загубили близките си поради болести, договорени на работа. [1]
  • Il Viaggio i padri l'Appartenenza в галерия Толедо в Неапол на 1 декември 2012 г.[77]
  • Storia di un bene comune[78] от продуцентския фестивал на Росария Парети дел Колин Прато 2013[79]
  • Olimpia tragedia del passaggio – изследване на Луидия Сорентино, режисирано от Луиза Корционе[80] – Фестивал на театро в Наполи 2020

Награди и награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2008 г.: Награда на Пино Пирас „Canço de Raganal“ за ирония и сарказъм Teatro Civico Sassari[81]
  • 2007 г.: Почетно гражданство на община Castiglione Cosentino (Cs)
  • 2003 г.: Специална награда на журито на XXI филмов фестивал в Торино за документалния филм „Дойхланда“, режисиран от Джузепе Галярди
  • 2010 г.: Targa Tenco най-добрият албум на диалект « Снощи в Маластрана "
  • 2011 г.: Номинация Дейвид ди Донатело за най-добра песен с „Onda Calabra“
  • 2011 г.: Чиния „От Шомано до Шоуман“[82]
  • 2013 г.: Награда Mei Двадесет години кариера[83]
  • 2016 г.: Албум на най-добрия изпълнител на Targa Tenco[84]
  • 2019 г.: Награда Amilcare Rambaldi в Барселона (Испания) Неща от Amilcare[85]

Фестивали в Италия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Tricolore Torino Night в чест на 150 години от обединението на Италия[86]
  • Концерт на 1 май в Рим (1999[87] – 2005[88] – 2009[89] – 2010[90] – 2011[91])
  • Фестивал на Бареци 2016 г.[92]
  • Фестивал на народната музика във Форлимпополи[93]
  • Фолклорен фестивал Quarrata[94]
  • Награда Tenco (1998[95] – 1999[96] – 2001[97] – 2007[98] – 2010[99] – 2011[100] – 2016[101] – 2017[102] – 2019)[103]
  • MEI Среща на независими етикети
  • Фестивал на Каулония Тарантела[104]
  • Национална награда на град Лоано за традиционна музика
  • Очарователен фолклорен фестивал[105]
  • Sponz парти[106]
  • Фолк фестивал в Ариано[107]
  • Важността да си малък[108]
  • Фестивал на четенето и писането[5]
  • Фестивални сюжети[109]
  • От шаман до шоумен Фестивал на хумористичната песен[110][111]
  • Септември в селото[112]
  • Музикастрада фестивал
  • Фестивал Peperoncino Diamante
  • Фестивал за нашествие
  • Море и мини[113]

Международни фестивали

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2004 Moffom Festival, Прага (Чехия)
  • 2007 Buitoni италиански филмов фестивал Дъблин (Ирландия)[114]
  • 2008 Avanti Pop 2 Festival Duisburg (Германия)
  • 2008 филмов фестивал Tribeca (САЩ)[115][116]
  • 2008 Международен филмов фестивал в Калгари (Канада)
  • 2008 Обединени острови в Прага (Чехия)
  • 2008 Фестивалът на странните тълпи в Сидни (Австралия)
  • 2009 Karneval der Kulturen Берлин (Германия)
  • 2009 г. Бафим Буенос Айрес (Аржентина)
  • 2009 Trebotov Trebotovska Rije (Чехия)
  • 2009 Международен филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия)
  • 2010 Фестивал Internacional de Cine de Morelia (Мексико)
  • 2010 Feria Nacional de San Marcos (Мексико)
  • 2010 AdriaHochZwei Dortmund (Германия)
  • 2011 Les FrancoFolies de Montréal (Канада)
  • 2011 фестивал Luminato Торонто (Канада)[117]
  • 2011 Festival des Barnasants de Cançó Barcelona (Испания)[118]
  • 2011 Italia Oggi Cinema Warsaw (Полша)[119]
  • Филмов фестивал 2011[120] (Сърбия)
  • 2011 MittelCinemaFest Будапеща[121] (Унгария)
  • 2012 Festival d'Avignon le Off (Франция)[122][123]
  • 2012 Кино, направено в Италия, Лондон (Англия)[124]
  • 2013 Международен джаз фестивал в Монреал (Канада)[125]
  • 2013 Край на световния фестивал Gaspé (Канада)[126]
  • 2014 Italiana Festival Кьолн (Германия)[127]
  • 2014 квартали на света в Чикаго (САЩ)[128]
  • 2017 Vagabond Festival Berlin (Германия)[129]
  • Фестивал на италианския филм в Сан Диего 2018 г. (САЩ)[130]
  • 2019 Festival des Traditions du Monde Sherbrooke (Канада)
  • 2019 Rhythms of the World Festival Saguenay (Канада)[131]
  • 2019 италианска седмица Монреал (Канада)[132]
  • 2019 Фестивалът на голямата красота на италианската песен в Цюрих (Швейцария)[133]
  • 2020 Le Bal Rital Париж (Франция)[134]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Il dialetto è come la focaccia di Altamura. Intervista a Peppe Voltarelli – ladante.it
  2. ↑ Raggia
  3. ↑ Lupo
  4. ↑ Copia archiviata // Архивиран от оригинала на 2011-07-23. Посетен на 2021-06-23.
  5. ↑ а б Festival Leggere & Scrivere | Peppe Voltarelli Archivi – Festival Leggere & Scrivere // Архивиран от оригинала на 2021-12-02. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  6. ↑ Peppe Voltarelli, a Calabrian artist between „nomadism“ and „belonging“ // (на американски английски)
  7. ↑ Chi è Paolo Bruni // (на италиански)
  8. ↑ Medea guarda la luna // (на италиански)
  9. ↑ iodisegnoilweb.it. Teatro: Picchi mi Guardi si tu si masculu // (на италиански)
  10. ↑ Peppe Voltarelli a Berlino. Intervista con l'autore | | il Nuovo Berlinese | // (на италиански)
  11. ↑ Le notti a Malá Strana di Peppe Voltarelli – Café Boheme // (на американски английски)
  12. ↑ LA RECENSIONE – Nuovo album per Peppe Voltarelli
  13. ↑ Angelo Vassallo News – Il Fatto Quotidiano
  14. ↑ Rockol com s.r.l. √ Onda calabra (Testo) di Il Parto delle nuvole pesanti tratto da Il parto – Testi / lyrics delle canzoni su Rockol // (на италиански)
  15. ↑ Voltarelli: Onda Calabra non è una macchietta – Peppe Voltarelli // Архивиран от оригинала на 2021-01-15. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  16. ↑ Cetto-record, polemica in musica Su „Onda Calabra n on c'è da ridere“ – Repubblica.it
  17. ↑ Scheda su Архив на оригинала от 2021-06-24 в Wayback Machine. Il viaggio i padri e l'appartenenza, da audiocoop.it.
  18. ↑ In viaggio con Voltarelli e i „padri“ della canzone, 19 dicembre 2011, da corriere.it.
  19. ↑ Peppe Voltarelli in America // Архивиран от оригинала на 2021-06-15. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  20. ↑ Il Regno: Calabrian Cantautore Peppe Voltarelli Returns to Canada and New York City
  21. ↑ The Weird Mob II Film Festival: The Italian Invasion // Архивиран от оригинала на 2023-01-20. Посетен на 2021-06-23. (на британски английски)
  22. ↑ Cineteca Nacional MEXICO // Архивиран от оригинала на 2020-10-08. Посетен на 2021-06-23.
  23. ↑ Clarín.com. Peppe Voltarelli: „Mi misión es meterme un poco en la vida de la gente“ // (на испански)
  24. ↑ Settimana Italiana presso la Casa de la Ciudadanía Montecarmelo // (на италиански)
  25. ↑ PEPPE VOLTARELLI – Concert / Chansons italiennes (2019-11-29) // (на френски)
  26. ↑ Festival international de Jazz de Montréal – Accueil // Посетен на 2021-06-23. (на френски)
  27. ↑ František Segrado Texty Michal Horáček – Segrado // (на немски)
  28. ↑ metatags generator. Matka měst – Michal Horáček // (на чешки)
  29. ↑ Squilibri Editore. Massimo De Pascale Otello Profazio // Архивиран от оригинала на 2020-10-09. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  30. ↑ изпълнител на записи
  31. ↑ а б Peppe Voltarelli: „Il y a cent ans, nous étions sur les bateaux“ – mediacalabria // (на италиански)
  32. ↑ Angelini, Manuele. Peppe Voltarelli, Lamentarsi come ipotesi // Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  33. ↑ Café Vinilo › Café Vinilo, Escuchar, Comer, beber // cafevinilo.com.ar. Посетен на 26 ноември 2021.
  34. ↑ Los Años Luz Discos // Архивиран от оригинала на 2016-06-29. Посетен на 2021-06-23.
  35. ↑ Voltarelli canta Profazio
  36. ↑ “BABYLON SISTERS”, il film di Gigi Roccati con musiche inedite di Peppe Voltarelli, che ne racconta la scrittura prodotte ed edite da Ala Bianca, disponibili nei digital stores | Alabianca Group // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  37. ↑ «Dio come ti amo» Peppe Voltarelli torna con un classico di Modugno // (на италиански)
  38. ↑ Valentina Di Cecco. Io sono l’angelo – gianCarlo Onorato // (на американски английски)
  39. ↑ Manuele Angelini. La Soluzione, La soluzione // (на италиански)
  40. ↑ Musicalnews.com: Magma, il nuovo disco di H.e.r. in uscita il 10 novembre
  41. ↑ Manuele Angelini. Les Anarchistes, La musica nelle strade! // (на италиански)
  42. ↑ Canzoni contro la guerra: Apuamater Indiesfolk – Apua natìa // (на италиански)
  43. ↑ Charles Aznavour – Testo della canzone: Io bevo – IT // (на италиански)
  44. ↑ Società Editrice Athesis S.p.A. «Vanoni, Morandi, Aznavour, Guccini: incontri magici» // Архивиран от оригинала на 2017-08-21. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  45. ↑ Various – (Teresa De Sio Presenta) Riddim A Sud // (на италиански)
  46. ↑ La Brigata Lolli // Архивиран от оригинала на 2009-01-06. Посетен на 2021-06-23.
  47. ↑ Artisti vari
  48. ↑ La buona creanza, by Marco Calliari
  49. ↑ ALBUM SALE DI CARLO MURATORI
  50. ↑ Canzoni contro la guerra: anonimo – … E sugnu 'talianu // (на италиански)
  51. ↑ GIORGIA DEL MESE Anteprima Streaming // (на италиански)
  52. ↑ Squilibri Editore. Io credevo. Le canzoni di Gianni Siviero // Архивиран от оригинала на 2020-10-17. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  53. ↑ Musica. Targhe Tenco, trionfano Brunori Sas e Tosca // (на италиански)
  54. ↑ PEPPE VOLTARELLI – YouTube
  55. ↑ Descrizione EMIR // (на италиански)
  56. ↑ Il ritorno di Peppe Voltarelli // Архивиран от оригинала на 2021-10-15. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  57. ↑ (Libro) Ad esempio a me piace... // Архивиран от оригинала на 2021-04-20. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  58. ↑ Stampa alternativa
  59. ↑ (Libro) La Calabria si racconta // Архивиран от оригинала на 2021-04-12. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  60. ↑ I libri di Rubbettino Editore – Home // (на италиански)
  61. ↑ Peppe Voltarelli canta Profazio
  62. ↑ Home – Squilibri Editore
  63. ↑ DOICHLANDA – 2003 – documentari – film & docu
  64. ↑ Partenopress – Agenzia di Stampa Video e Foto Giornalistica – La vera leggenda di Tony Vilar, in prima visione su Rai Uno // (на италиански)
  65. ↑ Peter Oliva : Writer // Архивиран от оригинала на 2021-06-23. Посетен на 2021-06-23.
  66. ↑ redazione. Las Candidaturas
  67. ↑ redazione. Carlos Benpar
  68. ↑ gigi roccati. Biografia // Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 2021-06-23.
  69. ↑ Voleva fare l'artista
  70. ↑ Teatro Metastasio di Prato // Архивиран от оригинала на 2016-08-07. Посетен на 2021-06-23.
  71. ↑ Grecia, mia cara Grecia – Mondogreco.net // Архивиран от оригинала на 2022-12-10. Посетен на 2021-06-23.
  72. ↑ patrizia zappa mulas
  73. ↑ Peppe Voltarelli canta Strati
  74. ↑ PICCHI' MI GUARDI SI TU SI MASCULU? – regia Giancarlo Cauteruccio[неработеща препратка]
  75. ↑ ANGOLO SOMMA ZERO // Архивиран от оригинала на 2021-06-28. Посетен на 2021-06-23.
  76. ↑ Graziano Graziani. La morte in busta paga. Alessandro Langiu e Nicola Lovecchio // (на италиански)
  77. ↑ Musicalnews.com: Peppe Voltarelli parte in tour nei teatri con Il Viaggio I Padri e L'Appartenenza // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2021-06-23.
  78. ↑ Fatti e misfatti dei beni culturali nello spettacolo di Voltarelli – Firenze – Repubblica.it
  79. ↑ Met – Storia Di Un Bene Comune
  80. ↑ 50+1 – Luisa Corcione // (на италиански)
  81. ↑ Al Civico di Alghero il „Premio Pino Piras“ // www.alguer.it. Посетен на 26 ноември 2021.
  82. ↑ TARGHE | dallo sciamano allo showman // www.shomano.it. Посетен на 26 ноември 2021.
  83. ↑ MeiWeb // (на италиански)
  84. ↑ I nomi dei vincitori delle Targhe Tenco 2016 // www.rockit.it. Посетен на 26 ноември 2021.
  85. ↑ Il Dispaccio – Il cantautore Peppe Voltarelli vince il Premio Rambaldi 2019 // ildispaccio.it. Посетен на 26 ноември 2021.
  86. ↑ Notte Tricolore: il programma dello show // (на италиански)
  87. ↑ 1 MAGGIO Seicentomila in piazza Vasco e Bregovic in trionfo – la Repubblica.it // (на италиански)
  88. ↑ Rockol com s.r.l. √ ’Primo Maggio 2005’: ecco il cast completo // (на италиански)
  89. ↑ Il popolo del rock al Primo maggio oltre 800mila, tutti per Vasco – Spettacoli & Cultura – Repubblica.it
  90. ↑ Romina Greggio. Il concerto del Primo Maggio – Il colore delle parole: le foto dei protagonisti 1/2 // (на италиански)
  91. ↑ Concerto del Primo Maggio: si inizia con Eugenio Finardi // (на италиански)
  92. ↑ rockonit. BAREZZI Festival 2016: la 10ª edizione dal 3 al 14 Novembre a Parma e dintorni // (на италиански)
  93. ↑ XXIV FESTIVAL DI MUSICA POPOLARE – CACOevents Eventi Romagna Ravenna Rimini Forlì Cesena Imola[неработеща препратка]
  94. ↑ Torna il „Quarrata Folk Festival“ // (на италиански)
  95. ↑ TENCO 1998 // (на италиански)
  96. ↑ TENCO 1999 // (на италиански)
  97. ↑ TENCO 2001 // (на италиански)
  98. ↑ TENCO 2007 // (на италиански)
  99. ↑ TENCO 2010 // (на италиански)
  100. ↑ Edoardo Esposito – www.edo-design.com, Francesco Facconi – www.mdsol.it. Premio Tenco 2011: Seconda serata – L'Isola della Musica Italiana // Архивиран от оригинала на 2020-10-08. Посетен на 2021-06-23.
  101. ↑ Premio Tenco 2016, va' dove ti porta la canzone d'autore // (на италиански)
  102. ↑ Premio Tenco 2017, gli ospiti: da Brunori Sas a Carmen Consoli, da Rondelli al 'migliore' Capossela // (на италиански)
  103. ↑ Benvenuti nel nuovo sito web del Club Tenco // Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  104. ↑ Kaulonia Tarantella Festival // Архивиран от оригинала на 2020-10-11. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  105. ↑ Al Carpino Folk Festival 2016 l’Italia cantata dal Sud // (на италиански)
  106. ↑ Sponz Fest – Sabato il concerto di Vinicio Capossela // (на италиански)
  107. ↑ Peppe Voltarelli | Artisti – Ariano Folkfestival Winter Edition 2019 // Архивиран от оригинала на 2021-04-10. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  108. ↑ L’importanza di essere piccoli 2014 – SassiScritti // (на италиански)
  109. ↑ Maurizio De Fazio. Lamezia, oggi per Trame Festival: Save the children, Pif, #Tramedicolorfest e Peppe Voltarelli – Aggiornato // Архивиран от оригинала на 2020-10-09. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  110. ↑ Rockol com s.r.l. √ Dallo Sciamano allo Showman 2018: al via il 3 agosto la nuova edizione del Festival della Canzone umoristica d'autore // (на италиански)
  111. ↑ L’estate di Loano è Musica // (на италиански)
  112. ↑ Massimiliano Maurino. Settembre al Borgo, il programma 2017 nel segno di Fausto Mesolella – Livenet News // (на италиански)
  113. ↑ Mare e Miniere 2 | I concerti e le generazioni // (на италиански)
  114. ↑ BUITONI ITALIAN FILM FESTIVAL // Архивиран от оригинала на 2020-10-09. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  115. ↑ Risultato della ricerca immagini di Google per https://media.gettyimages.com/photos/director-alison-thompson-writer-peppe-voltarelli-and-producer-oscar-picture-id74012059?s=612x612
  116. ↑ repubblica.it. 'La leggenda di Tony Vilar' sbarca al Festival Manhattan // Архивиран от оригинала на 2020-10-08. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  117. ↑ Peppe Voltarelli porta in Canada la canzone italiana // (на италиански)
  118. ↑ Peppe Voltarelli in concerto // (на European Spanish)
  119. ↑ Peppe Voltarelli recital a Varsavia // Архивиран от оригинала на 2020-10-09. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  120. ↑ Film Italiani: Festival del Cinema Italiano di Belgrado 2008 - CinemaItaliano.info
  121. ↑ Tatanka (2010 – 100'). Regia di Giuseppe Gagliardi // Архивиран от оригинала на 2020-10-07. Посетен на 2021-06-23. (на италиански)
  122. ↑ La corsa di Avignone // (на английски)
  123. ↑ Eleonorzastavia Dit. LA LIGNE DE GIULIETTA # 05 : PEPPE VOLTARELLI, ITALIEN D’EXPORTATION // (на френски)
  124. ↑ Editoriale Duesse S.p.A. Dal 9 al 30 marzo il London Italian Film Festival // (на италиански)
  125. ↑ Il Festival International de Jazz di Montréal raccontato da Peppe Voltarelli // (на италиански)
  126. ↑ Gaspé métissé // (на френски)
  127. ↑ A Colonia il festival „ITALIANA 2014 Kulturbrücke am Rhein“ (4 ottobre – 5 novembre 2014) | www.comunicazioneinform.it // (на италиански)
  128. ↑ Calabrian Cantautore Peppe Voltarelli Soon in Chicago // (на английски)
  129. ↑ Vagabond Booking presenta Peppe Voltarelli in concerto a Berlino il 4 dicembre 2017 // (на италиански)
  130. ↑ Facebook, Twitter, Show more sharing options, Facebook, Twitter, LinkedIn. San Diego Italian Film Festival's ‘FeStivale’ shows the Italy of today // (на американски английски)
  131. ↑ Peppe Voltarelli | Festival International des Rythmes du Monde 2019 | Festivals au Saguenay Lac-Saint-Jean // (на френски)[неработеща препратка]
  132. ↑ Fabrizio Intravaia. Peppe Voltarelli: per divertirsi, ballare ma anche per pensare! // (на италиански)
  133. ↑ La grande bellezza // (Грешка в записа: Неразпознат езиков код de-de)
  134. ↑ Le Carnaval Rital // (на френски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пепе_Волтарели&oldid=12414304“.