Пеньо Енев
Стоян Шекерджията | |
български революционер | |
Роден | Пеньо Енев Еневски
1830 г.
|
---|---|
Починал | |
Въоръжена борба | |
Участник в | Чета на Таньо войвода |
Активна дейност | 17 – 27 май 1876 г. |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg/250px-%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg)
Пеньо Енев Еневски, познат и като Стоян Енев Шекерджията, е български революционер в четата на Таньо войвода през 1876 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пеньо Енев е роден през 1830 г. в Хамзаларе, Пловдивско. След като брат му Недялко е убит от турци, през 1873 Пеньо бяга със своето семейство при другия си брат Кольо в Румъния. Там му се ражда син на име Стоян и Пеньо започва производство и дребна търговия със захарни изделия. През този период той започва да ползва псевдонима си, явно във връзка и с това, че през декември 1875 Пеньо Енев започва комитетска работа, която го отвежда до Белград за една зима. Отново на комитетски разноски през април 1876 той е препратен в Турну Мъгуреле, където 46-годишен се включва в четата на Таньо Стоянов като един от най-възрастните четници. Според свидетелствата Пеньо Енев е неграмотен, мълчалив и има лош слух. С четата остава до разбиването ѝ на 27 май 1876 г., след което заедно с Иван Охридлията стигат до Ески Джумая. На 7 юни 1876 г. Пеньо Енев е забелязан, заловен и откаран в Разград, а после и в Русчук, където е осъден на 15 години затвор в окови. Заточен е в гр. Аккия.
След Освобождението Пеньо Енев остава в Русе и подема отново занаята си на шекерджия без да се интересува от правата си като поборник. След боледуване Пеньо Енев умира на 4 април 1909 г.[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|