Направо към съдържанието

Пенка Цанева-Бленика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенка Цанева
ПсевдонимБленика, Перуника
Родена8 февруари 1899 г.
Починала19 декември 1978 г. (79 г.)
Професияпреводач, поет, учител, редактор
Националност България
Активен период1932 – 1978
Жанрпоезия, мемоари
Дебютни творби1919 г.
Известни творбиБрегове (1932),
Бяла птица (1937)
СъпругГеорги Цанев
ДецаРумен Цанев, Милена Цанева

Пенка Денева Цанева, с псевдоним Бленика, е българска поетеса, мемоаристка и преводачка.

Паметна плоча на литературния критик Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленика на фасадата на дома им на ул. „Лисец“, София

Пенка Цанева е родена на 8 февруари 1899 г. в Тутракан, в семейство на Деньо Манев, абаджия и опълченец в Руско-турската освободителна война. Детството ѝ преминава в Тутракан. През 1911 – 1916 г. живее и учи във Велико Търново.[1]

Принудена да се издържа сама, от 1916 г. се установява в София и постъпва на работа в Съюза на земеделските кредитни кооперации. Две години по-късно завършва като частна ученичка Търновската девическа гимназия и през 1925 г. – славянска филология в Софийския университет.

Работи последователно като учителка по български език и литература в София (1937 – 1946) и като редактор в списание „Жената днес“ (1952 – 1958).

Неин съпруг е литературният историк и критик акад. Георги Цанев, с когото имат син – биохимикът акад. Румен Цанев (1922–2007), и дъщеря – литературоведът чл.-кор. Милена Цанева (р. 1930).[2]

Поетеса

Дебютира през 1919 г. със стихове във в. „Равенство“. Публикува поетични творби във вестниците „Вестник за жената“, „Литературен час“, „Литературен фронт“, в списанията „Кооперативна просвета“, „Изкуство и критика“, „Септември“, „Жената днес“, както и разкази за деца в списанията „Детски свят“, „Прозорче“ и др.

Преводачка

От 1927 г. Бленика започва да се занимава и с преводаческа работа. Тези ѝ занимания продължават около половин век, време, за което тя успява да представи със забележително проникване в оригиналните им творчески почерци творби от руски и съветски поети, от украински, чешки, сръбски, хърватски и румънски поети (М. Ю. Лермонтов, Николай Некрасов, Владимир Маяковски, Тарас Шевченко, Иржи Волкер, Десанка Максимович, Драгутин Тадиянович са някои от еталоните сполуки в преводаческия ѝ репертоар). Част от нейните преводи, разпръснати в периодиката и в отделни сборници и антологии, са събрани в излезлия едва след смъртта ѝ в съставителството на Георги Цанев том „Избрани преводи“ (1990)

Съчинения
  • Брегове (1932)
  • Бяла птица (1937)
  • Сребърни ръце (1943)
  • На пост (1952)
  • Лирика (1960)
  • Пътят към звездите. Лирична поема (1964)
  • Отражения. Избрани стихотворения (1976)
  • Избрани стихотворения (1979)
  • Край белия Дунав. Спомени (1987)
  • Избрани преводи (1990)
Отзиви
  • Милена Цанева. „Мемоарните разкази на Бленика“. – В: Бленика. Край белия Дунав. София, 1987.
  • Милена Цанева. „Но знам, земя, че ти живота си ми дала“... Поетичният свят на Бленика. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. Милена Кирова. София, 2009.
  • Ирен Иванчева. Спътницата. Пенка Цанева-Бленика. – В: Език и литература, 1995, кн. 4.
  • Ирен Иванчева. „Пенка Цанева-Бленика (1899 – 1978). Спътницата поетеса или поетесата спътница“. В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015.
  • Людмила Малинова. Български поетеси между двете световни войни. София, Ваньо Недков, 1999.
  1. Биография в „Слово“
  2. Петра Ташева, Цаневи - фамилия на духовни аристократи, в. Дума, бр. 184, 13 август 2016 г.
  • Милена Цанева. „Но знам, земя, че ти живота си ми дала“... Поетичният свят на Бленика. – В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. Милена Кирова. София, 2009.
  • Ирен Иванчева. „Спътницата. Пенка Цанева-Бленика“. – В: Език и литература, 1995, кн. 4.