Паристрион

Паристрион
	Паристрион
— тема на Византия —
1001 – 1185
	Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година
Столица	Йоанопол
История	Средновековие
	Предшественик Първо българско царство Наследник Второ българско царство
Днес част от	България; Румъния

Тема Паристрион е тема (военноадминистративна единица) в България по време на византийската власт. Означава „Подунавие“.

История

През 971 година Византия завладява Североизточна България заедно със столицата Преслав от Йоан I Цимиски. След неговата смърт обаче България, начело с комитопулите, преминава в настъпление и успява да си върне тази територия. Тя остава българска до 1001 година, когато император Василий II Българоубиец преминава в контранастъпление и присъединява цялата територия между Дунав и Стара планина. След осеммесечна обсада пада Видин, една от най-силните крепости там. По-късно под властта на Византия падат и останалите български територии.

Тема Паристрион

След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. Обикновено се приема, че тя е създадена в началото на XI век, след покоряването на Североизточна България от Василий II Българоубиец.^[2]. Някои, предимно румънски историци изказват становището, че темата е образувана още след завладяването на североизточните български земи отсам и отвъд Дунав от император Йоан Цимисхий в 971 година.^[3] Васил Златарски приема, че тема Паристрион е учредена не по-рано от 60-те години на XI век.^[4]

Темата Паристрион обхваща територията между Дунав и Стара планина, тоест днешна Северна България. За управител е назначен византиец. Още след покоряването и там се настаняват силни войски, тъй като областта е на северната граница на Византия. Център на темата става град Дръстър (днес Силистра). В следващите години темата е подложена на варварски нашествия от страна на узи, кумани, печенеги. Тук избухват бунтът на Нестор (в Силистра) и въстанието на Асен и Петър (в Търново). Освободена през 1185 година.

Бележки

↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
↑ История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1
↑ Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75 – 96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул – стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. XXXVI, 1970, кн. 5
↑ Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 16

[1] Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7

[2] История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1

[3] Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75 – 96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул – стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. XXXVI, 1970, кн. 5

[4] Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 16

[1]

[2]

[3]

[4]