Параскев Пиперов
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 10:52, 11 февруари 2020 (UTC). |
Параскев Пиперов | |
български книжовник | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | неизв.
неизв. |
Параскев Пиперов е български книжовник, преводач, търговец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в Свищов (според други източници в Русе). Търговец в Букурещ с контакти в Лайпциг и Одеса. Поддържа връзки с Емануил Васкидович, Иван Богоров и Найден Геров. Публикува стихотворението „Мили Българи“ (Цариградски вестник, Х, бр. 464, 1 януари 1860), посветено на Нова година.
Превежда от френски първата част от „Приключенията на Телемах“ от Фр. дьо Фенелон. Авторът е представен като класик.
Преводът е твърде точен и следва оригинала. Езикът, с който си служи П. Пиперов, е доста архаизиран, а и изкуствен – „славянобългарский“. С него също е потърсено някакво съответствие на високия статус на творбата. Това е и типичната преводаческа стратегия – вярност към оригинала, дори и за сметка на възприемането. Нерядко по-крайното придържане към тази стратегия пренебрегва факта, че за своите съвременници част от класическите творби са били понятни и лесни за възприемане творби.
Книгата има пространен ерудитски предговор, в който освен за автора и творбата, се говори и за интереса към тях по цяла Европа, предлага се и една заслужаваща внимание концепция за развитието на културата; въпреки че очевидно е заимствана, тя издава добрата осведоменост на преводача, а и поставя творбата в един ерудитски, престижен контекст. В предговора П. Пиперов първи в българската книжнина споменава големия английски писател Лорънс Стърн, който налага термина сантиментализъм, и цитира негова мисъл.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Приключения Телемаха сина Одисееваго. Сочинение Фенелона францускаго списателя. Преведе ся от француский язик от П. Г. Пиперов и нине перво напечата ся иждивлением преводителя. Содержава се на четири части. Част перва. Във Виена, писмени Мелитарийского монастира, 1845.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ванков, Л. Фенелоновият „Телемах“ в балканските страни. – ГСУ, ИФФ, Ш. 40, 1943 – 1944.
- Ничева, К. Езикът на възрожденските преводи на „приключенията на Телемаха“ от Фенелон. – Изв. на ИБЕ, кн. ХІХ, 1970, 597 – 604.
- Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане. С., 1979.
- Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. София: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1990, 133 – 141.