Панде Петровски

Панде Петровски Панде Петровски
военен от Република Македония
Роден	26 декември 1943 г. Живойно, Царство България
Починал	31 декември 2006 г. Живойно, Република Македония
Военна служба
Звание	генерал

Панде Петровски (на македонска литературна норма: Панде Петровски) е офицер, генерал от Република Македония.

Биография

Роден е на 26 декември 1943 година в битолското село Живойно в земеделско семейство. Дядо му Петре взема участие в Илинденско-Преображенското въстание и Първата световна война, а баща му Алексо се включва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония и е раняван два пъти..

Завършва основно образование в родното си село, а индустриална гимназия в Битоля през 1961 г. Между 1962 и 1965 година учи във Военната академия на Сухопътните войски на ЮНА в Белград. Впоследствие специализира в Баня Лука и Белград. Служи в ЮНА в градовете Загреб и Баня Лука. През 1990 година е назначен за помощник-командир на трета армейска област в Скопие. Между 1965 и 1969 г. е командир на взвод в Ястребарско. От 1969 до 1970 г. е командир на рота, а от 1970 до 1971 г. е заместник-командир на батальон пак там. За 1 година до 1972 г. е офицер по физическото възпитание на бригада. В периода 1972 – 1976 г. е командир на брониран батальон в Ястребарско. През 1976 г. завършва Команднощабната академия. Между 1977 и 1980 г. е помощник-началник щаб по оперативно-обучителните дейности в Прилеп. В периода 1980 – 1986 г. е едновременно началник-щаб и заместник-командир на бригада във Велес. От 1986 до 1989 г. е командир на бригада в Прищина. В периода 1989 – 1992 г. е началник на секцията за лични дела на 3-а военна област (Скопие). След разпада на ЮНА участва в създаването и е командир на втори армейски корпус на Армията на Република Македония в Битоля. (1992 – 1996). През 1996 година е назначен за началник по бойната готовност в Скопие, а от 1999 е заместник-началник Генералния щаб на Армията на Република Македония. След това се пенсионира, но след изборите за президент на Република Македония е назначен отново от март 2001 за заместник-началник. В периода 12 май-19 септември 2001 година е назначен за началник на Генералния щаб. През 2002 година се пенсионира и става съветник на министъра на отбраната по въпросите на развитието и използването на армията. Във военната си кариера преждевременно е повишаван в чин капитан първи клас, майор, полковник. От 1993 година е генерал-майор и командва корпус, а от 1997 е генерал-лейтенант и през 2001 става генерал-полковник. По време на Военният конфликт в Република Македония през 2001 година изготвя стратегията за военните действия на македонските военни части. В 2006 година издава книгата „Сведоштва – 2001“ (Свидетелства – 2001), посветена на военния конфликт.

Умира на 31 декември 2006 година в Живойно.

Военни звания

• Подпоручик (1965)
• Поручик (1968)
• Капитан (1971)
• Капитан 1 клас (1973), извънредно
• Майор (1977), извънредно
• Подполковник (1982)
• Полковник (1986), извънредно
• Генерал-майор (1993)
• Генерал-лейтенант (1997)
• Генерал-полковник (2001)

Награди

• Орден за военни заслуги със сребърни мечове, 1968 година;
• Орден на Народната армия със сребърна звезда, 1974 година;
• Орден на труда със сребърен венец, 1982 година;
• Орден за военни заслуги със златни мечове, 1990 година;

Бележки

Йован Андревски

→

началник на Генералния щаб (12 май 2001 – 19 септември 2001)

→

Методи Стамболиски