Направо към съдържанието

Паметници на победата

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паметници на победата са паметници, поставени на различни места в България, където са станали най-кръвопролитните сражения по време на Руско-турската война (1877 - 1878).

Eдинaйceт пaмeтниĸa нa пoбeдaтa ca издигнaти в България пo типoв пpoeĸт нa истанбулския apxитeĸт Вокар. Moнyмeнтитe имaт eднaĸвa пиpaмидaлнa фopмa, виcoĸи ca oĸoлo 11 мeтpa, от камък, с мраморна украса на лицевата страна. Издигнати са след Руско-турската война през 1877-1878 г. и са издъpжaни в cтилa нa типичнитe зa тoгaвaшнa Pycия мeмopиaлни вoeнни пaмeтници. Πocтpoявaнeтo нa пaмeтниците е инициaтивa пoдeтa cлeд paзпopeждaнe нa pycĸия импepaтop Aлeĸcaндъp Втopи. Военният министър Милютин в писмо до ген. Тотлебен съобщава за императорското нареждане дa ce oтбeлeжaт мecтaтa в България, където ca ce вoдили нaй-тeжĸитe cpaжeния c османската apмия по време Руско-турската война дoвeлa дo Освобождението на България.[1]

Организацията по построяването е възложена на офицери от инженерните войски от Одеския военен окръг под ръководството на инж.-полк. Рамбах, които пристигат в България през 1880 г. За облицовката на откритите повърхности е използван светлосив пясъчник. Елементите, украсяващи пирамидата на паметниците – Руският държавен герб, щитът и другите военни доспехи, Георгиевският кръст и плочите са правени в италианския град Карара в работилницата на майстор Фиаски.

Първите паметници са завършени през 1881 г. Πъpвият пaмeтниĸ е монитран в Πлoвдив. Toвa ce cлyчвa пpeз ceптeмвpи 1881 г. Moнyмeнтът e издигнaт нa Xълмa нa ocвoбoдитeлитe.[1] След него през октомври 1881 г. е открит „Големият“ руски паметник на Шипка. Останалите паметници са изградени до 1891 г. През 1900 - 1902 г. във връзка с 25-годишнината от Освобождението на България около някои от тях са изградени паркове.

Понякога Руския паметник в София, изработен по подобен проект по същото време, е причесляван към тази група и за групата се говори за група от 12 паметника.[2] Разликите в дизайна на паметника в София с останалите паметници са очевидни.

Карта на паметниците

[редактиране | редактиране на кода]
Карта
Руски паметници на победата в България

Описание на паметниците

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка Описание/дати стар стил Надпис Населено място Местоположение
Паметник на всички руски войскови части, участвали в дебаркирането и овладяването брега край Свищов на 15 юни 1877 г. ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

подъ главнымъ начальствомъ Генералъ-Лейтенантъ Радецкаго 15 юня 1877 года.

переправа черезъ дунай у зимницы и бой у систова

участвували въ бою:

Почетный ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА конвой, рота гвардейскаго экипажа, флотская стрѣлковая ротаучебнаго пѣхотнаго батальона. Пѣхотные полки: Брянскiй, Волынский, Минскiй, Подольскiй, Житомирскiй, 4-я стрѣлковая бригада. Донской казачiй № 23 полкъ, Уральская казачя сотня и 2 сотни Кубанскаго казачьяго войска. 1-я, 2 и 3 батареи 9-й арт.бригады, 14-я арт.бригада, 7-й сапёрный батальонъ. 3-й, 4, 5 и 6 понтонные батальоный.

Свищов Намира се на високия бряг на Дунав, източно от местността Текир дере

43°36′52.9″ с. ш. 25°24′09.6″ и. д. / 43.614694° с. ш. 25.402667° и. д.

Паметник на участвалите в битката при Никопол на 3 – 4 юли/15 – 16 юли 1877 г. Участвовали в бою полки Архангелогородскiй, Вологодскiй, Галицкiй, Пензенскiй, Тамбовскiй и Козловскiй пѣхотны; Бугскiй, Уланскiй, Донскiе казачьи №9 и №34, 2-и Кубанскiй казачий и Владикавказскiй казачий; Осетинскiй дивизионъ Терскогорскаго конно-иррегулярнаго полка, 5-я и 31 арт. бригады, Донская казачья №2 батарея, донская казачья конно-горная №1 батарея, 1-я рота 5-го сапёрнаго батальона. Никопол Намира се на високия дунавски бряг в местността Кахая Баши

43°42′18″ с. ш. 24°53′52″ и. д. / 43.705° с. ш. 24.897778° и. д.

„Големият“ руски паметник на Шипка в чест на участвалите в Шипченска битка през август 1977 г. и Шипченска битка през септември 1977 г. ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

7-го Iюля 1877 года занятiе Шипкинскаго перевала подъ начальствомъ Генераль Адьютанта Гурко, 28-го Декабря 1877 года плѣнъ турецкой армiи, Генераль-Адьютантъ Князь Святополкъ-Мирскiй и Генераль-Лейтенантъ Скобелевъ, подъ главнымъ начальствомъ Генераль Лейтенанта Радецкаго.

Въ дѣлахъ и бояхъ участвовали: Елецкiй, Сѣвскiй, Брянскiй, Орловскiй, Волiьнскiй, Минскiй, Подольскiй, Житомирскiй, Владимирскiй, Суздальскiй, Углицкiй, Казанскiй, Иркутскiй, Енисейскiй, Красноярскiй, Ярославскiй, Шуйскiй, Коломенскiй и Серпуховскiй пѣх. полки. 9-ой, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 стрѣлковые баталiоны и двѣ роты 7-го пластунскаго батальона Кубанскаго казачьяго войска. 1-ая, 2, 3, 4, 5, 6, и 10 пѣшiя Болгарскiя бружины. Лейбъ-драгунскiй Московскiй ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА и С-Петербургскiй уланскiй полки. Донскiе казачьи полки №№ 1-й, 9, 21, 23, 26 и 30. Уральская казачья сотня. 9-я и 14 арт. бригады, 1-я и 2 батареи 24 арт. бригады и 3-я батареи 2-й бригады, 2-я горная пѣшая батарея и два орудiя донской конно-арт. №10 батареи. Пять ротъ 2-го, 4 и 5 сапёрныхъ бат., два отдѣленiя 2-го полеваго инженернаго парка и одно отдѣленiе 3-го военно-телеграфнаго парка.

Шипченски проход Намира се при Стоманената батарея

42°44′59.1″ с. ш. 25°19′34.1″ и. д. / 42.74975° с. ш. 25.326139° и. д.

Паметник на боевете при Стара Загора и Джуранли (Калитиново) на 19 юли 1877 г. Въ царствованiе росiйскаго императора Александра ІІ подъ начальствомъ его высочества Княза Николая Максимилiановича Герцога Лейхтенбаркскаго 19 Iюля 1877 г. сраженiе при Джуранлiй и Ески Загрѣ.

Участвовали въ бо: Полуэксадронъ почетнаго его величества конвоя. ПОЛКИ: Елецкiй и Сѣвскiй пѣхотные. 4-я стрѣлковая бригада. 1,2,3,4,5 и 6 дружины болгарскаго ополченiя. 2 сотни 7-го пластунскаго батальона Кубанскаго казаческаго войска. Астраханскiй и Казанскiй драгунскiе полки и Киевскiй гусарскiй. Донскiе казачьи полки №№ 21 и 26. Уральская казачья сотня, 16 конно-арт. батарея, Донскiя казачьи №№ 10 и 15 батареи. 1 и 2 горно-пѣшiя батареи. Сводная конно пiонерная команда.

Калитиново Намира се на 3 км североизточно в местността Шакови могили

42°26′47.9″ с. ш. 25°46′31.4″ и. д. / 42.446639° с. ш. 25.775389° и. д.

„Белият паметник“ в чест на отряда на Княз Александър Имеретински, освободил Ловеч на 22 август 1877 г. ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

подъ начальствомъ Генераль-Лейтенанта Свѣтлейшаго Княза Имеретинскаго 22-го Августа 1877 года Взятiе приступом Ловчи

УЧАСТВУВАЛИ В БОЮ:

Сводная гвардейская полурота конвоя ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА Собственаго ЕГО ВЕЛИЧЕСТВАЯ конвоя Л-Гв. Терскiй казачiй эскадронъ ПОЛКИ: Калужскiй, Либавскiй, Ревельскiй, Эстляндскiй, Псковскiй, Великолуцкiй, Казанскiй пѣхотнье и 1-и Батальонь Шуйскаго пѣхотнаго полка, 3 Стрѣлковая Бригада, 2 арт. Бригады, 3, 5, и 6 Батарея 3 арт. Бригады, 3 батарея 9 арт. Бригады, 2 Батарея 16 арт. Бригады, Донская казачья конно-горная №1 Батарея и №№ 8 и 10 конно-арт. Батареи, 2 Кубанскiй казачiй полкъ, Владикавказскiй Терскаго войска и Осетинскiй Дивизiонъ Терскогорскаго конно-иррегулярнаго полка.

Ловеч Намира се на хълма Стратеш

43°08′14.4″ с. ш. 24°43′18.3″ и. д. / 43.137333° с. ш. 24.72175° и. д.

Паметник на победата на 9 септември 1877 г. в битката при Чаиркьой Въ царствованiя Россiйскаго Императора АЛЕКСАНДРА II подъ началствомъ Генералъ-Лейтенанта Татищева 9 сентебря Сраженiе при Церковнѣ. Лом Черковна Намира се на 0.5 км на изток

43°20′26.1″ с. ш. 25°58′34.2″ и. д. / 43.340583° с. ш. 25.976167° и. д.

Паметник на победата на 14 и 30 ноември 1877 г. в битката при Мечка – Тръстеник Въ царствованiя Россiйскаго Императора АЛЕКСАНДРА II подъ началствомъ ихъ императорских височествъ наследника Цесаревича и великаго княза Владимiра Алксандровича.

14-го и 30-го ноября 1877 года сраженiе у Трестеника и Мечки.

въ бояхъ участвовали: Гвардейскiй экипажъ, пъхотные полки: Азовскiй, Днепровскiй, Украинскiй, Одескiй, Безсарабскiй, Херсонскiй, Тераспольскiй, Бендерскiй, Маршанскiй и Зарайскiй. Кавалерия: Стародубовскiй, Драгунскiй, Бългородекiй, Уланскiй, Ахтъiский, Гусарскiй, Донской №№ 12 и 37, двъ сотни 31-го и одна 36-го Донскихъ полковъ. 12-я и 33 Арт. бригадъi, 2-я,3 и 6 батареи, 35-й Арт. бригадъi, Донскiя казачьи №№ 5 и 21 батареи, 7-й сапернъiе батальонъ и 3-я и 4-я ротъi 2-го сапернаго батальона. Броненосная лодка „Никополь“

Мечка Намира се на 2 км северозападно в местността Стълпище

43°41′47.4″ с. ш. 25°57′12.9″ и. д. / 43.6965° с. ш. 25.953583° и. д.

Паметник на победата на генерал-лейтенант Аполон Цимерман ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

подъ начальствомъ Генералъ-Лейтенанта Циммермана14 Января 1877 года. Сраженiе при Хаджи-Оглу-Базарджикѣ,

Добрич Намира се на изхода към Балчик вдясно до пътя

43°33′49.7″ с. ш. 27°51′21.9″ и. д. / 43.563806° с. ш. 27.856083° и. д.

Паметник на руските войски освободили град Плевен на 28 ноември 1877 г. Въ царствованiе россiйскаго императора Александра II под начальствомъ его императорсаго высочества Великаго княза Николая Николаевича Старшаго, Принца Карла Румынскаго и Генералъ-Адъютанта Тотлебена 8-го и 18-го Iюля и 30-го Августа 1877 года. Сраженiе подь Плевной. 12-го Октября бой у Горнаго Дубняка и Телиша. – 28-го Ноября. Сдача армiи Османа паши.

В ДѢЛАХЪ УЧАСТОВАЛИ:

ПОЛКИ Л.-Гв.: Преобаженскiй, Семеновскiй, Измайловскiй, Егерскiй, Московскiй, Гренадерскiй, Павловскiй, Финляндскiй, Литовскiй, Волынскiй; Гв. стрѣлковая бригада и Л.-Гв. Саперный бат. Конно-гренадерскiй, Уланскiй, Драгунскiй, Гыусарскiй. Его величества полки, дивизiонъ казачьяго Его величества полка, 1-й и 2-й Кубанскiе каз. эск. Уланскiй Его величества пи Гродненскiй гусарскiй полки. Л.-Гв. 1-я, 2 и 3 гвард. и гренад. арт. бригады и 2-я, 3, 5 и 6 Донскiя Л.-Гв. конно-арт. батареи. Гренадерскiе полки: Кексгольмскiй, С.-Петербургскiй, Киевскiй, Таврическiй, Самогидскiй, Московскiй, Сибирскiй, Малороссiйскiй, Фанагорiйскiй и АСтраханскiй. Пѣхотные полки: Калужскiй, Либавскiй, Ревельскiй, Эстляндскiй, Староингерманландскiй, Архангелогородскiй, Вологодскiй, Костромскiй, Галицкiй, Владимiрскiй, Суздальскiй, Углицкiй, Казанскiй, Ярославскiй, Шуйскiй, Коломенскiй, Серпуховскiй, Пензенскiй, Тамбовскiй, Козловскiй, Воронежскiй, Курскiй и Рылскiй. Кавалерiйскiе полки: Екатеринославскiй, Астраханскiй, Казанскiи и Рыжскiй драгунскiе; Харьковскiй Бугскiй, и Чугуевскiй уланскiе; Марiопульскiй и Кiевскiй гусарскiе; Донскiе казачьи полки № 4, 9, 21, 26, 34 и 38 и Кавказкая казачья бригада. Артиллерiя: 2 и 3 Гренад. арт. бригады; 2, 5, 16, 30, 31 и 32 арт. бригады; 1, 3, 5 и 6 батареи 3-й бригады. 7-я, 8, 16 и 18 конно-арт. бат. 2-я, 7, 8, 10, 15, 16 и 19 Донскiя конно-арт.бат. и Донская конно-горная № 1 батарея. 3 и 4 саперные бат. 1-я роты 5 и 6 сапернаго бат.; 3 понтонный бат. и отдѣленiя 3, 5 и 6 военно-телеграфныхъ парковъ.

Ясен Намира се 2 км източно от селото, на високия десен бряг на р.Вит до стария каменен мост, където е пленен Осман паша

43°25′52.9″ с. ш. 24°33′00.5″ и. д. / 43.431361° с. ш. 24.550139° и. д.

Паметник на победата на 21 ноември 1877 г. в битката при Арабаконак и на 19 декември 1877 г. в битката при Ташкесен (Саранци) Въ царствованiе россiйскаго императора

АЛЕКСАНДРА II

подъ начальствомъ Генералъ-Адiютанта Гурко.

21-го Ноября 1877 года СРАЖЕНIЕ при АРАБЪ-КОНАКѢ – 19-го Декабря СРАЖЕНIЕ при ТАШКИСЕНѢ

УЧАСТВОВАЛИ ВЪ БОЮ:

ПОЛКИ Л-ГВ: Преображенскiй, Семеновскiй, Измайловскiй, Егерскiй, Московскiй, Гренадерскiй, Павловскiй, Финляндскiй, Литовскiй, Гренадерскiй, Кексгольмскiй и С-Петербургскiй и Л-Гв. Волынскiй, Гвард. Стрѣлк. бригада, Конногренадерскiй, Уланскiй, Драгунскiй и Гусарскiй ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА, Сводный казачiй, Уланскiй ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА и Гродненскiй гусарскiй. Л.Гв. 1-я и 2-я арт. бригады, 3-я гвард. и гренад. арм. бригады, 2-я, 3, 5 и 6 донскiя батареи и гвард. конно-арт. бригада. Л-Гв. саперный батальонь. АРМЕЙСКIЕ ПОЛКИ: Новоингерманландскiй, Псковскiй, Великолуцкiй, Архангелогородскiй, Вологодскiй, Костромскiй, Галицкiй, Пензенскiй, Тамбовскiй, Козловскiй, Воронежскiй, пехотые: Екатеринославскiй и Астраханскiй драгунскiе, Донскiе казачьи №№ 21, 24, 26, 34 и Кавказская казачья бригада. 5-я и 31 арт. бригады: 2-я, 4 и 6 батареи 3-й арт. бригады, 16-я конно-арт. батарея и Донскiя казачьи батареи конно горная №1 конно.арт. №№8, 15 и 19.

Арабаконак Намира се на прохода Арабаконак при едноименния връх

42°46′04″ с. ш. 23°50′58″ и. д. / 42.767778° с. ш. 23.849444° и. д.

Паметник на победата при Пловдив на 3 – 5 януари 1878 г. ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

подъ начальствомъ Генераль Адьютанта Гурко въ бою 4 и 5 Января 1878 года

сраженiи при Филиппополъ

ВЪ БОЮ УЧАСТВОВАЛИ:

Пловдив Намира се на хълма Бунарджик (Хълм на Освободителите)

42°08′40.6″ с. ш. 24°44′14″ и. д. / 42.144611° с. ш. 24.737222° и. д.