Палатово
Палатово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 89 души[1] (15 март 2024 г.) 8,18 души/km² |
Землище | 10,957 km² |
Надм. височина | 536 m |
Пощ. код | 2681 |
Тел. код | 07036 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 55230 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Дупница Първан Дангов (БСП – Обединена левица; 6 ноември 2023) |
Палатово е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 10 километра от град Дупница по магистралата за Кюстендил.
История
[редактиране | редактиране на кода]„Царичина“ е местност в близост до село Палатово по поречието на река Разметаница. Приема се, че тук се е намирало бащиното и родово владение на комит Никола, тоест това е бил апанажът на комитопулите. В местността Калето над село Палатово се откриват зидове от постройки, служели за крепостни стени.[източник? (Поискан преди 29 дни)] В землището на селото са разкрити и много артефакти още от античността. Боляринът Арон, дал началото на тка наречения Ааронов клон на Комитопулите е убит тук от Самуил, поради и което цялата тази местност с реката носи името Разметаница, явно топоним останал от тежкия сблъсък между синовете на комитата Никола.[2] Прави впечатление, че цялата околна местност на Скринския пролом (най-дългия по Струма — 28 km) е осеян със средновековни параклиси. В близост е и родното място на Свети Иван Рилски — село Скрино.[източник? (Поискан преди 29 дни)]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 142 | 100,00 |
Българи | 138 | 97,18 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 4 | 2,81 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Теодор Тирон“ – тя е единствената, която носи това име в Дупнишко. Строителството на храма започва през 1903 година и приключва през 1907 година.[4] Земята за църквата е подарена от Христо Скоклев. Разказва се, че при строежа са зазидали сянката на един от синовете му, който наистина по-късно починал все още ерген. Стенописите в храма са от 1910 година.[5] Църквата е реновирана през 2008 и 2009 година.[4]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционният празник на селото е Свети Спас.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 344 - 349.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ а б Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 48.
- ↑ Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 243 - 244.
|