Направо към съдържанието

Палатово

Палатово
България
42.255° с. ш. 23.0333° и. д.
Палатово
Област Кюстендил
42.255° с. ш. 23.0333° и. д.
Палатово
Общи данни
Население89 души[1] (15 март 2024 г.)
8,18 души/km²
Землище10,957 km²
Надм. височина536 m
Пощ. код2681
Тел. код07036
МПС кодКН
ЕКАТТЕ55230
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП – Обединена левица; 6 ноември 2023)

Палатово е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

Селото се намира на 10 километра от град Дупница по магистралата за Кюстендил.

„Царичина“ е местност в близост до село Палатово по поречието на река Разметаница. Приема се, че тук се е намирало бащиното и родово владение на комит Никола, тоест това е бил апанажът на комитопулите. В местността Калето над село Палатово се откриват зидове от постройки, служели за крепостни стени.[източник? (Поискан преди 29 дни)] В землището на селото са разкрити и много артефакти още от античността. Боляринът Арон, дал началото на тка наречения Ааронов клон на Комитопулите е убит тук от Самуил, поради и което цялата тази местност с реката носи името Разметаница, явно топоним останал от тежкия сблъсък между синовете на комитата Никола.[2] Прави впечатление, че цялата околна местност на Скринския пролом (най-дългия по Струма — 28 km) е осеян със средновековни параклиси. В близост е и родното място на Свети Иван Рилски — село Скрино.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 142 100,00
Българи 138 97,18
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 4 2,81

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Теодор Тирон“ – тя е единствената, която носи това име в Дупнишко. Строителството на храма започва през 1903 година и приключва през 1907 година.[4] Земята за църквата е подарена от Христо Скоклев. Разказва се, че при строежа са зазидали сянката на един от синовете му, който наистина по-късно починал все още ерген. Стенописите в храма са от 1910 година.[5] Църквата е реновирана през 2008 и 2009 година.[4]

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 344 - 349.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  4. а б Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 48.
  5. Димитров, Владимир. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София, Нов български университет, 2012. ISBN 9789545356803. с. 243 - 244.