Пайкенд
Пайкенд (Байканд) е древен град в Азия, разположен на 40 километра западно от Бухара в днешен Узбекистан.
Древен и ранносредновековен период
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за най-старото селище на мястото на Пайкенд датират от III век преди нашата ера, когато в североизточния му край е построена квадратна цитадела със светилище на огъня и резиденция на владетеля. В западната част на града са добре запазени останки от десет правоъгълни кули — образци на согдианската на военна архитектура от V—VI век. В края на VIII — началото на IX век във външния град (шахристан) възникват рабади — занаятчийски работилници и казарми. Според някои съобщения Пайкенд е бил свободен град със собствена система на вътрешно самоуправление.
В началото на средновековието Пайкенд и Самарканд са основните търговски центрове на Средна Азия. Китайските източници от началото на новата ера споменават Пайкенд под името Би (畢);[1] Фирдоуси в своята поема "Шах-наме" съобщава, че Кей-Хосров построява в Пайкенд онзи Храм на огъня, в който е написана свещената книга на зороастрийците Авеста. Историците Ат-Табари, Ибн Хордадбех и Ибн ал-Факих го наричат „Мадина ал-туджар“ — „Градът на търговците“, а Наршахи (899—959) в „История на Бухара“ нарича Пайкенд "Шахристан — и роин" — „Бронзовия шахристан“ или „Медния град“ заради мощните крепостни стени. Историците Томашек и Маркварт[2] отъждествяват Пайкенд с резиденцията на ефталитските царе.
В 706 г. арабският пълководец и наместник на Хорасан — Кутейба ибн Муслим, обсажда Пайкенд и след като подкопава крепостните стени овладява града и придобива голяма плячка.[3] След IX в. Пайкенд се превръща в един от центровете на исляма, след като по време на царуването на династията на Саманидите тук е извършено значително строителство. Построена е голяма съборна джамия, а днес в близост до нея при разкопки са открити основите на минаре от IX век. То е с диаметър около 11 метра, което е почти с 1 м повече от размера на известното минаре Калян в Бухара.
Пайкенд в IX—XII век
[редактиране | редактиране на кода]При разкопки в Пайкенд е открита най-старата аптека в Централна Азия, датирана от 790 година. В 921 арабският дипломат Ибн Фадлан посещава Байканд по време на пътуването си до Волжка България.[4].
В началото на XI в. животът в града замира, вероятно поради липсата на вода. Градът е изоставен след като Караханид Арслан хан през XII в. предприема неуспешен опит за прекарване на водоснабдителен канал от Зарафшан.
Допълнително четиво
[редактиране | редактиране на кода]- А. Р. Мухамеджанов, Ш. Т. Адылов, Д. К. Мирзаахмедов, Г. Л. Семенов, «Городище Пайкенд. К проблеме изучения средневекового города Средней Азии», Издательство «Фан», Ташкент 1988.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ SOGDIANA - Historical Geography@iranicaonline.org
- ↑ J. Markwart, Wehrot und Arang, Leiden, 1938, pp. 160ff.
- ↑ Arab conquest of Iran@iranicaonline.org
- ↑ Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжка България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992 // Архивиран от оригинала на 2016-12-28. Посетен на 2019-07-26.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пайкенд“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
