Паисий Светогорец
| Паисий Светогорец Арсений Езнепидис | |
| Стенописно изображение от Суротския манастир | |
 | |
| схимонах | |
|---|---|
| Роден | 25 юли 1924 г. |
| Починал | 12 юли 1994 г. (на 69 г.) |
| Почитан в | Православна църква |
| Канонизация | 13 януари 2015 г. от Вселенската патриаршия |
| Главно светилище | Суротски манастир „Свети Йоан Богослов“ |
| Празник | 12 юли (нов стил), 29 юни (стар стил) |
| Паисий Светогорец в Общомедия | |
Свети Паисий Светогорец (на гръцки: Ἅγιος Παΐσιος ὁ Ἁγιορείτης) или Старецът Паисий (Γέροντας Παΐσιος), със светско име Арсений Езнепидис (Αρσένιος Εζνεπίδης), е известен гръцки прорицател, схимонах от Вселенската патриаршия. На 13 януари 2015 г.[1] е канонизиран за светец от Светия синод на Вселенската патриаршия, а църквата чества празника му на 29 юни (по нов стил) и 12 юли (по стар стил).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 юли 1924 г. в гръцкото селище Фараса в Кападокия, Турция. На 7 август 1924 г. е кръстен от енорийския си свещеник (който по-късно също става светец) Арсений Кападокийски. Заминава за Гърция при размяната на населението по силата на международен договор - гърци от Мала Азия се прехвърлят в Гърция, а турци, живеещи в Гърция, се заселват в Турция. Отраства в град Коница, Епир.[2] Там завършва основното си образование с успех. От малък той проявява интерес към Църквата и аскетския монашески живот. Служи три години и половина като радист по време на гражданската война (между правителствените войски и комунистически партизански отряди).[2] След приключване на военната си служба, през 1949 г. той заминава в Света гора. За една година напуска Света гора, за да помага на своите сестри, след което се завръща. През 1956 г. той е подстриган в монашество с името Паисий. Подвизава се като монах в Света Гора, манастира „Стомион“ в Коница и Синайската планина. [2] Умира на 12 юли 1994 г. Погребан е в Суротския манастир „Свети Йоан Богослов“ край село Суроти, дем Седес, Гърция.[3]
Прорицания
[редактиране | редактиране на кода]
Приживе Паисий прави прорицания за света и страните в региона, като предрича, че Турция ще престане да съществува, а територията ѝ ще се раздели на части.[4] Една трета от населението на Турция ще загине, една трета ще повярват в Христа, а една трета ще отидат в Кокина Малья - по думите на професора Д. Кицикис от Отавския университет става въпрос за държавата Кюрдистан, която ще бъде създадена.[5] Въпросните предсказания се разпространяват от митрополит Атанасий Ламисолски , който твърди, че ги е чувал често от стареца.
В книгата „Слова: Том 1 - С болка и любов към съвременния човек“, Глава 1: Грехът стана мода, старецът отрича, че е казвал, че ще има война и твърди, че „хората говорят, каквото си искат“.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Паисий Светогорец беше канонизиран за светец // bnt.bg, 24 януари 2015. Посетен на 29 април 2023. (на български)
- ↑ а б в г „Старецът Паисий Светогорец. Слова. Том 1. С болка за съвременния човек“. Второ издание. Света Гора, Атон, Славянобългаски манастир „Св. Вмчк Георги Зографски“, 2007. ISBN 978-954-770-237-0. с. 5. (на български)
- ↑ Честваме празника на св. Паисий Светогорец // dobrotoliubie.com, 12 юли 2021. Посетен на 29 април 2023. (на български)
- ↑ „Краят на света тръгва от Русия, предсказват православни отци“ // trud.bg, 28 март 2015. Посетен на 29 април 2023. (на български)
- ↑ „Пророчествата на стареца Паисий за Турция се сбъдват - твърди известен учен тюрколог“ // Пътят към Бога (Официален сайт на Ловченска митрополия). Посетен на 27 април 2024. (на български)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((bg)) Старецът Паисий в pravoslaven-sviat.org
|
