Направо към съдържанието

Павлина Павлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павлина Павлова
Родена16 април 1949 г. (75 г.)
Професияпоет, белетрист
Националност България
Жанрпоезия, роман, приказка, афоризъм
СъпругПетър Ненов Петров (писател, журналист)
Уебсайтpavlina-pavlova.bg

Павлина Петрова Павлова е българска поетеса и белетристка.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е родена на 16 април 1949 г. в Павликени.[1][2][3][4] Завършва гимназия в Горна Оряховица и политикономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство).[5][2] Още като студентка започва да сътрудничи на Радио София със свои стихове, документални разкази, очерци и репортажи.[6][7]

На 16 април 1970 г. за пръв път от националния ефир прозвучава цикъл с нейни стихотворения „Пътека за зората“ в изпълнение на Мария Русалиева. Запознава се със своя бъдещ съпруг Петър Ненов Петров[8].

През 1979 г. в издателство „Народна младеж“ („Библиотека „Смяна“) излиза книга, озаглавена: „Петима млади поети. Стихове“ с творби на млади поети, сред които е и тя.[9]

В периода 1990 – 1992 г. Павлина Павлова е секретар на директора на Радио България, но в същото време води радиопредаване Сигнал по програма „Христо Ботев“[10], участва в създаването и издаването на вестниците „Интелект“ и първия вестник за българските роми – „Циганите“.

Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор „Белетристика“), на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“ с председател Йосиф Петров, на Сдружение „Виенски клуб“ към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон „Евгения Марс“.

През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена рекламна агенция, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции. От 2014 г. агенцията не е действаща. [11]

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“, на Академията за европейска култура „Орфеева лира“, на Световната асоциация на писателите криминалисти „AIEP“[5] и на УС Фондация „Българско слово“ [12].

Включена е в справочниците „Кой кой е в България?“ (1998 г.) на ИК „Труд“ и „Кой кой е?“ на „IBC“ Cambridge – Англия, в енциклопедиите „Бележити български жени“ (2009 г.) и „Българска журналистическа енциклопедия“ (2010).[13]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Павлина Павлова е авторка на проза и поезия за деца и възрастни, на афоризми.

Първите ѝ стихотворения, писани през ученическите ѝ години, са в класически стих. По време на следването си, поезията на Артур Лундквист[14] ѝ поялиява и тя започва да твори в бели стихове, но без да изоставя класическия стих. Докато ръководи Литературната школа при Централния дворец на пионерите, а по-късно – Националния дворец на децата, Павлина Павлова започва да твори стихосбирки в стихотворни техники, съдържащи нетрадиционни за българската поезия през този период форми като: рондо, терцина, епод, Спенсърова строфа, газела, триолет, александрин [15]. Издава също сонети и сонетен венец [16], рубаи [17].

През 2006 г. излиза първият ѝ роман на историческа тематика – „Земя под гривите на ветровете“.[18] След това написва романи, отразяващи прехода на България [19][20], криминални романи, приключенски, фентъзи, романи за деца, книги с приказки, с афоризми, без да спира да пише поезия. След 2008 г. твори на историческа тематика. [21][22][23]

Книги

[редактиране | редактиране на кода]

Авторка е на 69 книги (поезия и проза – към 2022 г.)[24].

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Критични оценки за нейното творчество дават Яко Молхов[28], Божанка Константинова[29]; Александър Геров[30], Евтим Евтимов[31], Марин Кадиев[32], Пенчо Чернаев[33] и др.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Агенция по вписванията. Саморъчно попълнено Заявление за вписване на обстоятелства относно едноличен търговец
  2. ↑ а б в Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  3. ↑ Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден // dbooks.bg. Посетен на 21 април 2022.
  4. ↑ Павлина Павлова // childbookfest.iradeum.com. Посетен на 21 април 2022.
  5. ↑ а б в „В Ловеч връчиха Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ на Павлина Павлова“, lovech.bg, 21 април 2022
  6. ↑ 1979 – „Петима млади поети“/Пчела в града“ – лирика – Библиотека „Смяна“, Тематичен № 9536222211-5518-96-79
  7. ↑ „Кой кой е в България?“ ИК „Труд“, 1998 г. стр. 531; ISBN 954-528-083-2
  8. ↑ „Последният бохем“ – спомени за Петър Ненов. Изд. Български писател, 2005.
  9. ↑ Петима млади поети. Стихове. София, Народна младеж (Библиотека „Смяна“), 1979.
  10. ↑ „Българска журналистическа енциклопедия, издава Висша книжовна школа „Сириус, стр. 484, ISBN 978-954-8582-34-6
  11. ↑ Търговски регистър. https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=831056987
  12. ↑ Търговски регистър на България. Справка по три имена.https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=177204493
  13. ↑ Биография на Павлина Павлова в „Литературен свят“
  14. ↑ „Надеждата на хората“, стихотворения. Изд. „Народна култура“, 1968.
  15. ↑ 2002 г.„Отпечатъци от чувства“ – лирика – ISBN 954-8321-14-9
  16. ↑ 1998 – „Шепот на вечност“ – сонети – ISBN 954-04-0130-5
  17. ↑ 2001 – „Под знака на овена“ – рубаи – ISBN 954-07-1524-5
  18. ↑ (2006 – „Земя под гривите на ветровете“ – исторически роман- ISBN 10:954-443-581-6 и ISBN 13:978-954-443-581-3
  19. ↑ 2008 – „Изгубени под звездите“ – роман – ISBN 978-954-443-743-5
  20. ↑ 2009 – „Разврат“ – роман 978-954-07-2990-9
  21. ↑ 2016 – „Комитата от Дряновския манастир“ – художествено-документален роман за безсмъртните денонощия по пътя към свободата ISBN 978-954-8321-26-6; 2017
  22. ↑ „Спартак, гладиаторът“ – исторически роман първо издание. ISBN 978-954-8321-31-0
  23. ↑ 2018 – „Петър Дънов – Спасителят“ – съвременна Библия – ISBN 978-954-8321-36-5 и ISBN 978-954-09-1269-1
  24. ↑ От и за Павлина Павлова в Своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България) // unicat.nalis.bg. Посетен на 20 април 2022.
  25. ↑ „С връчване на националната награда „Проф. Димитър Димов“ започна в Ловеч седмицата, посветена на автора“, БТА, 19 юни 2018 г.
  26. ↑ sbp.bg
  27. ↑ letteraturaesteuropea.blogspot.com
  28. ↑ „Петима под един покрив“ (Рецензия за „Петима млади поети“ и за Павлова, Павлина „Пчела в града“). – в-к „Пулс“, бр. 4, 1980 г.
  29. ↑ „Нефокусиран калейдоскоп“ (Рецензия за Павлова, Павлина „Дом в чашката на цвете“). – сп. „Деца, изкуство, книги“, 1989, бр. 4, стр. 61 – 62.
  30. ↑ Предговор на книгата „Свободен любовен университет“, 1994.
  31. ↑ „В търсене на себе си“ – Предговор на книгата „Търсачи на звездни гнезда“ 2005.
  32. ↑ „Романът на прехода“ (Рецензия за Павлова, Павлина „Изгубени под звездите“, роман). – сп. „Пламък“, 2009, бр. 9 – 10, стр. 202.
  33. ↑ „Явлението Павлина Павлова“ (Рецензия за Павлова, Павлина, „Спартак, гладиаторът“, исторически роман). – сайт на СБП, март 2018.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Павлина_Павлова&oldid=12184395“.