Павликянска къща
| Павликянска къща | |
 Павликянската къща изглед от юг, в дъното се вижда Десьовската къща | |
 Местоположение в Копривщица | |
| Вид | паметник на културата, народна старина[1] |
|---|---|
| Местоположение | Копривщица,  България |
| Стил | предвъзрожденски |
| Конструкция | дървена |
| Изграждане | средата на ХVІІI век |
| Статут | паметник на културата с „Национално значение“[2] |
| Състояние | реставрирана |
Павликянската къща е построена в средата на XVIII век. Тя е единствената къща оцеляла след трите опожарявания на Копривщица (през 1793, 1804 и 1809 година). Според някои изследвания друга оцеляла от това време е била Вакарелската къща в града, но през 1953 г. наследниците я разглобяват и разпродават дървените талпи, с които е съградена.[3]
„В далечните времена първите заселници сварили котловината на река Тополница гориста. Започва опожаряване на вековни гори за добиване на пасища и първобитно орачество, сеч за градеж на колиби. Така в началото на ХХ век местността около града е гола и пуста.“[4] Ранният период на строителство обхваща времето от заселването на града до началото на ХІХ век. По това време са изграждани по-примитивни изцяло дървени жилища. Единствен оцелял до днес представител на този тип къщи е Павликянската къща.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. заможното градче три пъти е опожарявано от кърджалиите. Ето защо по-голямата част от архитектурните паметници от най-ранния период на строителство не са достигнали до наши дни.[5]
Павликянската къща в Копривщица е предвъзрожденска къща. Била е жилище на овчар. Състои се от две помещения – междинно, което има стопанско предназначение, и жилищно помещение с огнище. Отпред почти по цялата южна фасада на къщата има чардак, единият край на който е леко повдигнат над терена и образува „одър“ – място за спане и почивка. Чардакът е „прикрит“ с декоративна решетка. Подовете са от пръст, таванът е гредоред. Външните стени са направени от дялани талпи (дървени дъски, дебели по няколко сантиметра), сглобени с дървените колони, на които се държи цялата конструкция на къщата, без употреба на метални пирони, което е характерно за градежите през периода от преди и по време на ранното Възраждане.[6]
Павликянската къща се намира на булевард „Х. Ненчо Палавеев“ № 68, в двора на родната къща на Недко Д. Каблешков. Къщите не са музеи и не са отворени за посещение.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.
- ↑ Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
- ↑ Теофилов, Т. Предположения за произхода на част от топонимите по поречията на реките Тополница и Стряма. Великотърновски университет „Св. Св Кирил и Методий“. Институт за балканистика при БАН. Търновска книжовна школа. Т.7. Седми международен симпозиум. Велико Търново 8 – 10 октомври 1999 г.
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. „Залесяване на Копривщица“. 1926 г.
- ↑ Дирекция на музеите. Копривщица. Забележителности. Посетен на 18 юли 2021
- ↑ Bgjourney. com. Архитектура и археология. Копривщенска възрожденска къща. Посетен на 18 юли 2021