Направо към съдържанието

Павел I Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Изповедник пренасочва насам. За светеца от IX век вижте Павел Плусиадски.
Павел I
Παύλος Α'
римски духовник
стенопис с изображение на Свети Павел Изповедник
стенопис с изображение на Свети Павел Изповедник

Роден
неизв.
Починал
350 г.
Кикисос, Римска империя

РелигияКатолическа църква
Канонизация
Празник6 ноември
Павел I в Общомедия

Павел I Константинополски или Изповедник (на гръцки: Άγιος Παύλος Α' ο Ομολογητής, Павлос, на латински: Paulus, Паулус) е християнски прелат от IV век, три пъти епископ на Константинопол. Защитник на никейското православие срещу арианите, Павел е удушен по време на третото си изгнание в Кападокия и е обявен за светец от Християнската църква, като Православната чества паметта му на 6 ноември.[1][2][3]

Павел е роден в македонския град Солун, Римската империя.[1][3] Заминава за Константинопол, където става презвитер и нотариус и секретар на възрастния архиепископ Александър I Константинополски.[1][3] След смъртта на Александър в 337 година в града избухва конфликт между никейската и арианската партии. Никейците надделяват и за архиепископ е ръкоположен Павел от намиращите се в града епископи в църквата „Света Ирина“.[1][4][5]

По време на тези събития императорът арианин Констанций II отсъства от града. След завръщането си, Констанций II свиква събор на арианските епископи, който обявява Павел за негоден да заема архиепископската катедра,[1] заточва го и на негово място, вместо лидера на арианската партия в града Македоний,[6] избира Евсевий Никомидийски.[1][7][8] Смята се, че това се случва в 338 година.[6]

Смъртта на Евсевий в 341 година отново води до сблъсък между двете партии. Павел се завръща и веднага е възстановен на престола от никейците в църквата „Света Ирина“. Теогнид Никейски, Марис Халкидонски, Теодор Ираклийски, Урзакий Сингидонски, Валент Мурсийски ръкополагат Македоний в църквата „Свети Павел“. Сблъсъците между двете партии прерастват във всеобщо насилие и императорът от Антиохия е принуден за изпрати кавалерийския генарал Хермоген да изгони отново Павел. Войската е посрещната с насилие, къщата, в която е отседнал Хермоген е запалена, той е убит и тялото му е влачено из града.[1][6][9][10]

След като научава за тези събития, Константий веднага напуска Антиохия и заминава за Константинопол. Жителите на града обаче го посрещат на колене в сълзи и Константий се задоволява с намаляване наполовина на ежедневната доставка на жито за града и повторно изгонване на Павел.[1][6] Македоний е обвинен за участието си в безредиците и за това, че се е оставил да бъде ръкоположен без императорска санкция, но в крайна сметка арианството триумфира. На Македоний е позволено да служи в „Свети Павел“, а Павел е изгонен.[6][11][10]

Убийството на Павел Изповедник, миниатюра от „Минологията на Василий II

Павел заминава за Рим, където са намерили убежище никейските епископи Атанасий Александрийски, Маркел Анкарски, Асклепий Газки и Люций Одрински, изгонени от катедрите си.[1][6] Римският папа никеец Юлий I разглежда внимателно случаите им, установява, че те следват плътно никейското верою, допуска ги до причастие ги връща обратно с писма до източните епископи.[1][6] Атанасий и Павел си връщат катедрите, а източните епископи отказват да послушат съвета на папата.[1][12]

Констанций, който отново е в Антиохия, разгневен от избора на константинополци, заповядва на намиращия се в Антиохия префект на Изтока Филип да изгони Павел и да възстанови Македония. Филип без да обявява публично заповедите си, за да не възбуди бунт и да бъде сполетян от съдбата на Хермоген, вика на среща Павел в баня на брега на Босфора и там тихомълком го арестува и натоварва на кораб за Солун, като му казва, че му позволява да посещава Илирик и отдалечените провинции, но му забранява да стъпва на Изток. Павел обаче е окован и откаран в Сингара в Месопотамия, оттам в Емеса и накрая в Кикисос в Армения, където е удушен.[1][13][14][15]

Годината на смъртта му е 336 или 340.[1]

  • Κούμας, Κωνσταντίνος Μιχαήλ. Ιστορίαι των ανθρώπινων πράξεων, από των αρχαιοτάτων χρόνων εώς των ημερών μας, τόμος Ε΄. Βιέννη, Τυπογραφίας Αντωνίου Αυκούλου, 1830.
  • Γεδεών, Μανουήλ. Πατριαρχικοί πίνακες: ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ΄ του από Θεσσαλονίκης, 36-1884 / Εκδ. δευτέρα επηυξημένη καί βελτιωμένη… υπό Νικολάου Λυκ. Φυροπούλου. Σύλλογος πρός διάδοσιν ωφελίμων βιβλίων, 1996. ISBN 978-0-00-713338-3. с. 922.
  • Cobham, Claude Delaval. The Patriarchs of Constantinople. Cambridge, Cambridge University Press, 1911. ISBN 978-1-169-11596-5. с. 106.
  1. а б в г д е ж з и к л м н Sinclair, W. M. Paulus I, bishop of Constantinople, in: Wace, Henry; Piercy, William C. Dictionary of Christian Biography and Literature to the End of the Sixth Century (third ed.). London, John Murray, 1911.
  2. Γεδεών, Μανουήλ. Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης 36-1884. Κωνσταντινούπολις, Lorenz & Keil, [Σεπτ.1885-Οκτ.1890]. с. 111 — 121.
  3. а б в Παῦλος Α´ // Οἰκουμενικὸν Πατριαρχεῖον. Посетен на 20116-05-08.
  4. Сократ Схоластик. Церковная история. II, 6.
  5. Созомен. Церковная история. III, 3.
  6. а б в г д е ж Fuller, J. M. Macedonius, bp. of Constantinople, in: Wace, Henry; Piercy, William C. Dictionary of Christian Biography and Literature to the End of the Sixth Century (third ed.). London, John Murray, 1911.
  7. Сократ Схоластик. Церковная история. II, 7.
  8. Созомен. Церковная история. III, 4.
  9. Сократ Схоластик. Церковная история. II, 12.
  10. а б Созомен. Церковная история. III, 7.
  11. Сократ Схоластик. Церковная история. II, 13.
  12. Созомен. Церковная история. III, 8.
  13. Сократ Схоластик. Церковная история. II, 16.
  14. Созомен. Церковная история. III, 9.
  15. Athanasius. Athanasius Historia Arianorum ad Monachos. I, 5.
Александър I константинополски архиепископ
(337 – 338)
Евсевий
Евсевий константинополски архиепископ
(341 – 342)
Македоний I
Македоний I константинополски архиепископ
(346 – 351)
Македоний I