Павел Орешков
Павел Орешков | |
български историк и библиотекар | |
Роден | Павел Неделчев Орешков
30 октомври 1884 г.
|
---|---|
Починал | 21 септември 1953 г.
|
Учил в | Софийски университет Виенски университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга |
Павел Неделчев Орешков е български историк, библиотекар и офицер[1], сътрудник на списание „Македонски преглед“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 30 октомври 1884 г. в Оряхово. Син е на възрожденеца от Копривщица Неделчо Орешков. През 1909 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет, след което специализира славянска филология във Виена и Петербург. Защитава докторат по философия във Виенския университет.[1] Участва в Първата световна война като запасен поручик във Втори пехотен полк и щаба на Действащата армия, оперативно отделение. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“, IV степен и „За военна заслуга“, V степен.[2] В периода 1920 – 1925 г. е чиновсник в Министерство на земеделието и Българска земеделска банка. От 1929 до 1934 г. е главен библиотекар в Народната библиотека в София, а през 1934 – 1947 г. е библиотекар в Министерство на войната. Умира на 21 септември 1953 г. в София.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Автобиография на Софрони Врачански, „Държавна печатница“, 1914 г.
- Автобиография на Григор С. Пърличев, „Държавна печатница“, 1929 г.
- Неизвестна преписка на манастирите Соколски и Рилски с Н. Хр. Палаузов 1845 – 1854. „Държавна печатница“, 1941 г.
Статии
[редактиране | редактиране на кода]- Неколко документа за Пазвантоглу и Софрони Врачански (1800 – 1812), в: Сборник на Българската академия на науките, Книга III 1914 г.
- Жинзифовъ като журналистъ, в: Македонски Прегледъ, Година IV, книга 1, София, 1928
- Превод, Сръбската външна политика през Световната война и Николай Хартвиг, във: Военно-исторически сборник. Год. II. 1929. Кн. 9 – 10
- Руска държавна преписка по нашето освободително движение 1866 – 1868, в: Списание на българската академия на науките, книга LII 1935 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 232.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 41; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 85 – 86
- Български библиотекари
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български историци
- Български поручици
- Възпитаници на Виенския университет
- Възпитаници на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Родени в Оряхово
- Починали в София