Павел Каракулаков
Павел Каракулаков | |
български учител и строителен инженер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1915 г.
|
Учил в | Болградска гимназия |
Павел Симеонов Каракулаков е български учител, строителен инженер и общественик от края на XIX век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Павел Каракулаков е роден на 20 юни 1861 в Болград, Бесарабия. Възпитаник е на Болградската гимназия и учителски институт в Одеса, Руска империя.
През учебната 1878 – 1879 г. е назначен за учител по музика в Разград. Там той основава ученически църковен хор, който на 25 декември 1878 г. представя първото хорово изпълнение в града. Павел Каракулаков е един от най-активните деятели на читалището.[2]
Продължава образованието си и завършва строително инженерство в Мюнхен, Германска империя. През 1896 г. Каракулаков е началник на техническото отделение във Варненския градски съвет и председател на местно строително дружество.[3] Проектира и строи несъществуващата днес сграда на Старата поща на площад „Независимост“ във Варна.[4][5] Изготвя регулационен план на града.[6]
Работи в общинската управа в Пловдив. През 1909 г. Каракулаков е завеждащ отделение в Министерството на обществените сгради. През този период той завежда съдебен иск срещу варнеската община за неправомерното му уволнение от поста началник на варненското техническо отделение и неизпълнение на контракта за построяването на пощенската станция.[7]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Израства с братята си Димитър и Цани. Баща е на полковник Николай Каракулаков и Симеон Каракулаков. Майка му Кръстина умира през 1897 г.[8]
Павел Каракулаков умира в София през 1915 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Паметникът на падналите приморци в Сръбско-българската война (pdf)
- Доклад от Началника на техническия отдел инж. Каракулаков – Варненски общински вестник – 08/08/1898, No. 31, стр. 2 – посетен на 12 февруари 2023 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павел Каракулаков @ geni.com
- ↑ 150 години след създаването си читалище „Развитие 1869“ продължава да е важна част от духовния и културен живот на Разград
- ↑ Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
- ↑ Свободен гражданин - дигитално копие / 11/12/1896, No. 21, стр.3
- ↑ Георги Кацарски. ВАРНА. Архитектурни паметници. История. Личности / Изд.: Морски свят, 2016 ISBN 9789548493994/ стр.13
- ↑ Варненски общински вестник - дигитално копие / 29/08/1898, No. 33=34, стр.4
- ↑ Свободен глас - дигитално копие / 13/02/1909, No. 7, стр.3
- ↑ Свободен гражданин - 14/05/1897, No. 42, стр.1