Павел Калянджи
| Павел Калянджи | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | Павел Цанев Калянджи
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Ришельовски лицей |
Павел Цанев Калянджи е български просветен деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден на 4 януари 1838 година в Лясковец. По време на Кримската война заминава за Бесарабия, където се записва като доброволец. Учи в гимназията в Болград. През 1859 година завършва Ришельовския лицей в Одеса, след което е учител в родния си град, където е заподозрян от османските власти, че е руски агент и му се налага да напусне страната. Учителства в Галац и в Южна Бесарабия. Там той развива активна дейност в полза на преподаването на роден език сред бесарабските българи и е сред инициаторите за създаването на Комратско централно училище по подобие на Болградското.[1] Между 1861 и 1863 г. е инспектор на българските училища в бесарабските колонии. По време на Априлското въстание организира чети и търси пари помощи от Русия, а по време на Сръбско-турската война от 1876 г. набира доброволци. Известно време живее в Исмаил и Кишинев. След Освобождението е председател на Провадийския окръжен съд[2]. По-късно е търговец във Варна, издава там вестник „Свободна България“.[3] Отделно е бил председател на общинското училищно настоятелство. Автор е на „Български буквар“ (1861), „Кратка читанка за взаимните училища“ (1861), „Другар за детцата“ (1867), сътрудничи на вестник „Дунавска зора“.
Павел Калянджи умира на 15 август 1890 година.[3] Негов зет е генерал-майор Паун Бананов.[4] В Българския исторически архив на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий" се пази негов фонд: Фонд № 19; 103 арх. ед., 841 док., 2107 л.; 1860 . . . 1903 г.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в българския исторически архив, книга I, 1963, с.152
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2219.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в българския исторически архив, книга I, 1963, с.152
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
