Направо към съдържанието

Пабло Ескобар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пабло Ескобар
Pablo Escobar
колумбийски наркобарон
Роден
Починал
2 декември 1993 г. (44 г.)
ПогребанМеделин, Колумбия
РелигияКатолическа църква
Националност Колумбия
Работилнаркобарон
Престъпна дейност
ПрякорДон Пабло
Ел Падрино
Ел Патрон
ПринадлежностМеделински картел
Престъплениянезаконна търговия с наркотици, атентати, подкупи, рекет, убийства
Семейство
СъпругаМария Виктория Енао
ДецаСебастиан Марокин
Мануела Ескобар
Подпис
Уебсайт
Пабло Ескобар в Общомедия

Пабло Емилио Ескобар Гавирия (на испански: Pablo Emilio Escobar Gaviria) е известен колумбийски наркобос. Смятан е за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята. Толкова забогатява от търговията с наркотици, че списание „Форбс“ го нарежда на 7-о място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. Често наричан „Краля на кокаина“, Ескобар се превръща в най-богатия престъпник в историята, след като натрупва 30 милиарда долара, докато наркокартелът му установява монопол върху търговията с кокаин в САЩ през 1980-те и началото на 1990-те години.[1][2]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от областта Антиокия. Впоследствие се захваща с бизнеса с кокаин и през 1970-те години започва да изгражда огромна наркоимперия.

Репутацията му нараства след като добре известният наркопласьор от Меделин Фабио Очоа Рестрепо е убит от хора на Ескобар през 1975 г. и всички хора на Рестрепо започват да работят за Ескобар. По това време Ескобар започва да създава бизнеса си с кокаин, изпращайки самолети до Панама, по контрабандния им път към САЩ. Впоследствие купува 15 по-големи самолета и 6 вертолета, но негов близък приятел загива при приземяването на единия от самолетите. Пабло прави възстановка на самолета и го поставя над входа към ранчото си Хасиенда Наполес. През май 1976 г. той и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.[3]

Престъпна кариера и спечелване на слава

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като по това време няма наркокартели в страната и само няколко наркобарона, Пабло вижда незавзета територия, която го чака. Той купува кокаинова паста от Перу и я преработва в лаборатория в двуетажна къща в Меделин. Много скоро търсенето на кокаин в САЩ се увеличава драстично и Ескобар започва да организира още доставки, маршрути и мрежи за разпространение из Флорида, Калифорния и други части на страната. Той и съоснователят на картела Карлос Ледер установяват нова точка на прикачване в Бахамите, на остров Норманс Кей, разположен на около 350 km югоизточно от брега на Флорида. Ескобар и американецът Робърт Веско закупуват по-голямата част от острова, включително самолетна писта с дължина 1 km, пристанище, хотел, лодки и къщи. Те построяват склад с охлаждане, където да се съхранява кокаинът. В периода 1978 – 1982 г. това е основният маршрут на дрогата за Меделинския картел. С огромните приходи, генерирани от него, Ескобар вече може да си позволи да купи 20 km2 земя в Антиокия, където построява известната си резиденция Хасиенда Наполес. Луксозният имот включва зоопарк, езеро, градина със скулптури, частна арена с бикове и други развлечения за семейството и картела му.[4]

В даден момент е изчислено, че 70 – 80 тона кокаин се доставят от Колумбия в САЩ всеки месец.[5] Към средата на 1980-те години, в разцвета на влиянието си, Меделинският картел пренася по 11 тона дрога на полет. Най-голямата доставка представлява 23 тона дрога, смесена с рибна паста и пренесена с лодка. Според брат му Роберто Ескобар, Пабло дори е използвал две малки подводници за пренасяне на огромните товари.[6]

През 1982 г. Ескобар е избран за заместник-депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия.

През 1980-те години Ескобар става международно известен, след като наркомрежата му печели слава. El Cartel de Medellin започва да контролира голяма част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската република с кокаина, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто качество на наркотика. Продукцията на Ескобар достига много други нации, главно около двете Америки, въпреки че има слухове, че мрежата му достига и Азия. През кариерата си Ескобар подкупва множество правителствени чиновници, съдии и политици.

Смята се, че Ескобар е подкрепял обсадата на Двореца на правосъдието, извършена от социалистическото Движение 19 април през 1985 г. Обсадата, предизвикана в отговор на проучването от страна на Върховния съд на законността на договора за екстрадиция със САЩ, води до убийствата на половината съдии в съда.[7] На партизаните е платено да нахлуят в двореца и да изгорят всички документи, касаещи групата наркотрафиканти, намиращи се под заплаха да бъдат екстрадирани в САЩ от правителството на Колумбия. В списъка фигурира и Ескобар.

В разцвета на силите си Меделинският картел внася в Колумбия над 70 милиона долара на ден (или около 26 милиарда годишно). Картелът изразходва над 1000 долара на седмица само за закупуването на ластици, с които да захваща пачките с пари. Повечето от парите се съхраняват в складове, но около 10% от доходите се отписват, тъй като в някои складове мишките започва да гризат банкнотите.[8]

Към 1989 г. списание „Форбс“ оценява богатството на Пабло Ескобар на близо до 3 млрд. долара,[9] докато картелът му контролира около 80% от глобалния пазар на кокаин.[10] Смята се, че именно Ескобар финансира местния футболен отбор Атлетико Насионал, който спечелва престижната Копа Либертадорес през 1989 г.[11]

И докато Ескобар е враг в лицето на правителствата на Колумбия и САЩ, в Меделин е считан за герой от мнозина, особено от по-бедните. Той има вроден талант към връзките с обществеността и поощрява кооперирането между бедните колумбийци. Бидейки дългогодишен спортен запалянко, той финансира множество футболни игрища и детски футболни отбори.[8] Той е отговорен и за построяването на къщи в западните части на страната, което го прави изключителни популярен сред бедните.[12][13][14] Ескобар работи усърдно по поддържането на образа си на Робин Худ и често раздава пари чрез множество жилищни проекти и други обществени дейности. Много хора в Меделин помагат на Ескобар да избегне залавяне от полицията, служейки му като информатори и криейки информация от властите.

Продължителната борба на колумбийския картел да поддържа върховенството си над закона довежда до това, че Колумбия се превръща в страната с най-много убийства в света – 25 100 към 1991 г. и 27 100 към 1992 г.[15] Ескобар наема убийци срещу полицаите, в резултат на което загиват над 600 служители на реда.[16]

Затвор

[редактиране | редактиране на кода]

След като Луис Карлос Галан оповестява влиянието на наркокартелите върху колумбийската политика и обвинява Меделинския картел и Пабло Ескобар за главни виновници, той започва да получава смъртни заплахи. Картелът го убива на 18 август 1989 г. в Богота. След това администрацията на новопостъпилия президент Сесар Гавирия се мобилизира срещу Ескобар и наркокартелите. В крайна сметка правителството преговаря с Ескобар и го убеждава да се предаде и да преустанови престъпната си дейност в замяна на намалена присъда и преференциално отношение в затвора. Обявявайки край на поредицата от насилствени действия, поставящи под напрежение властите и обществото, Ескобар се предава на колумбийските власти през 1991 г. Малко преди това новосъставената конституция на страната забранява екстрадицията на колумбийски граждани в САЩ. Законът предизвиква противоречия, тъй като обществото смята, че Ескобар и други наркобарони са повлияли на Учредителното събрание, за да го приемат.

Ескобар е затворен в своя луксозен частен затвор – Ла Катедрал. Там той разполага с футболно игрище, бар, джакузи и стаи за забавления. Това не му попречва да ръководи престъпната си дейност. Правителството тогава решава да го премести в обикновен затвор на 22 юли 1992 г. Влиянието на Ескобар обаче му позволява да научи за плана предварително, при което той успешно бяга от затвора и прекарва остатъка от живота си в бягство от властите.[17][18]

В последвалото търсене на Ескобар се включват специални части от САЩ. Те обучават и съветват местните колумбийски полицаи. Впоследствие се образува дори и група за саморазправа с Ескобар, наречена Лос Пепес. Групата е финансирана от съперниците му, включително картела Кали и паравоенния наркотрафикант Карлос Кастаньо. Лос Пепес водят кървава война, в която над 300 от сътрудниците на Ескобар, адвокатът му и роднините му са избити.[19] Американските и колумбийските разузнавателни служби снабдяват Лос Пепес с информация. Така Меделинският картел започва бързо да запада.

Фатален край

[редактиране | редактиране на кода]
Смъртта на Ескобар

В продължение на повече от 16 месеца Ескобар е преследван от колумбийските и американските власти, притекли се на помощ. Опитва се да води преговори с президента, като изпраща писмо, в което казва, че ще се предаде отново, само ако му позволят да излежи присъдата си под домашен арест, иначе заплашва да предприеме една най-тежките бомбени атаки, която страната е виждала. На всички вече им е омръзнало от играта на котка и мишка и в отговор му се казва, че единствено може да му се осигури защита.

След като доверено лице на Ескобар предава думите на президента, Пабло се ядосва и предприема бомбена атака. Тя е предвидена да избухне близо до сградата на правителството, но нещата се объркват и тя избухва пред книжарница. Загиват 24 души, а 73 са ранени. Много от тези невинни жертви са деца. Наркобаронът е много ядосан от неуспешната атака и решава да предприеме втора. След първата той започва да губи общественото уважение. Втората бомба е заложена на произволно място и там са убити 11 и ранени 200 души.

Пабло решава да предпази семейството си от евентуален риск и ги изпраща във Франкфурт, Германия. Колумбийските власти разбират за това и се свързват с германското посолство с молба да не допускат близките на наркобарона. В отговор на молбата, германските власти се съгласяват и семейството на Ескобар е върнато. По този начин властите в Колумбия се застраховат, тъй като знаят, че Ескобар няма да предприеме кой знае каква атака, знаейки, че семейството му е в опасност. С връщането на неговите близки, властите ги чакат на летището и от там ги водят в хотел в центъра на Богота. По този начин стягат примката около врата на Ескобар.[20]

След като наркобаронът се свързва със семейството си, нищо неподозиращият му син казва, че журналист иска да вземе интервю от баща му. Ескобар решава, че с това интервю може отново да вдигне реномето си пред колумбийското общество. Двамата се разбират да се чуят на 2 декември 1993 г. в 15:00 ч.

На 2 декември, ден след 44-тия си рожден ден, Ескобар звъни на сина си 15 мин. по-рано и така те започват да отговарят на 40-те въпроса. Ескобар говори от такси и по този начин той несъзнателно обърква своите преследвачи, които се опитват да го локализират чрез трилатерация. В 15:03 ч. той спира и влиза в къща, продължавайки да говори със сина си по телефона. В този момент властите разбират, че ако не го хванат сега, ще трябва да чакат още дълго за друга такава възможност. Те нахлуват в къщата, а Ескобар дочува стъпки и казва на сина си, че ще му се обади по-късно. След като затваря телефона, той взема пистолета си. Ескобар и телохранителят му произвеждат няколко изстрела, след което скачат през прозореца върху съседния покрив. Двамата са убити от властите, докато бягат. Ескобар е прострелян на три места, като единият куршум попада смъртоносно в главата му. Така приключва 16-месечната борба на властите с най-влиятелния криминален престъпник в историята. Скоро след това рухва и Меделинският картел.[21]

След смъртта му, образът на Ескобар вдъхновява множество книги и филми.[21]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 10 facts reveal the absurdity of Pablo Escobar's wealth // Business Insider. Посетен на 28 юли 2018.
  2. ↑ Here's How Rich Pablo Escobar Would Be If He Was Alive Today // UNILAD. 13 септември 2016. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 юли 2018.
  3. ↑ Pablo Escobar – The Medellin Cartel // Medellintraveler.com. Архивиран от оригинала на 2007-10-16. Посетен на 16 март 2011.
  4. ↑ The godfather of cocaine // Frontline. WGBH. Архивиран от оригинала на 2016-04-02. Посетен на 2020-05-18.
  5. ↑ Baselmans 2016, с. 88.
  6. ↑ Pablo Escobar Gaviria – English Biography – Articles and Notes // ColombiaLink.com. Архивиран от оригинала на 2006-11-08. Посетен на 16 март 2011.
  7. ↑ Cali Colombia Nacional Pablo Escobar financió la toma del Palacio de Justicia Escobar financió toma del Palacio de Justicia // El Pais. Архивиран от оригинала на 2015-10-24. Посетен на 2020-05-18.
  8. ↑ а б Escobar, Roberto. The Accountant's Story: Inside the Violent World of the Medellín Cartel. Grand Central Publishing, 2009.
  9. ↑ Japan's Tsutsumi Still Tops Forbes' Richest List // Los Angeles Times, 10 юли 1989. Посетен на 22 февруари 2012.
  10. ↑ Meade, Teresa A. A history of modern Latin America, 1800 – 2000. Oxford, Blackwell, 2008. ISBN 978-1-4051-2050-0. с. 302. Посетен на 6 октомври 2011.
  11. ↑ Davison, Phil. „The Road to Italy: In the Shadow of the Drug Barons“. The Independent 20 May 1990. Lexis-Nexis Academic. 8 October 2009
  12. ↑ GARCÍA HERREROS CAUSA CONFUSIÓN // El Tiempo.
  13. ↑ Mark Bowden. Killing Pablo: The Hunt For The World's Greatest Outlaw. New York, Atlantic Monthly Press, 2001.
  14. ↑ J.D. Rockefeller 2016, с. 5.
  15. ↑ Colombia 1993 Chapter II: The Violence Phenomenon // Архивиран от оригинала на 25 юли 2011.
  16. ↑ Karl Penhaul. Drug kingpin's killer seeks Colombia office // Boston Globe, 9 май 2003.
  17. ↑ Treaster, Joseph B. Colombian Drug Baron Escapes Luxurious Prison After Gunfight // The New York Times. 23 юли 1992. с. 1. Посетен на 21 юли 2011.
  18. ↑ Ross, Timothy. Escobar escape humiliates Colombian leaders // The Guardian, 24 юли 1992.
  19. ↑ Angry Over Blast, Colombia Vigilantes Kill Escobar Lawyer // Los Angeles Times, 17 април 1993.
  20. ↑ Pablo Escobar – Wife, Son & Death – Biography
  21. ↑ а б Pablo Escobar // Encyclopædia Britannica, 1 януари 2020. Посетен на 18 май 2020.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пабло_Ескобар&oldid=12408746“.