Направо към съдържанието

Пловдивски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПУ)
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Ректорат на Пловдивския университет (горе)
Френски колеж „Свети Августин“ (долу)
Основан15 септември 1961 г.
Виддържавен
Ректорпроф. д-р Румен Младенов[1]
Преподаватели550
Студенти16 700 общо – 11 700 бакалаври, 5000 магистри (2016) МОН[2]
МестоположениеПловдив, Република България
Сайтwww.uni-plovdiv.bg
Карта Местоположение в Пловдив
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в Общомедия

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (или ПУ) е висше училище в Пловдив, Смолян и Кърджали, България. Той е водеща културна, образователна и научна институция.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. с Указ № 264 на президиума на народното събрание е основан Висш педагогически институт по природо-математически науки. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник е определен доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През месец август са утвърдени и първите хабилитирани лица в Института: доц. Йордан Дуйчев (математик), доц. Асен Гълъбов (химик), доц. Златко Бонев (геолог) и доц. Борис Джурджев (философ). Тези шестима преподаватели образуват първия академичен съвет в Института. Веднага са обявени конкурси за асистенти и преподаватели. От други висши училища (предимно пловдивски) се прехвърлят десетина асистенти. Доц. Т. Василев прехвърля цялата катедра по физика – 8 души, от ВИХВП. Лесно е решен въпросът за студентите – част от кандидатите за Софийския университет, издържали успешно конкурсните изпити, според местожителството и успеха си се приемат във ВПИ.

Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. В присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Живко Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.

На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който Висшият педагогически институт по природо-математически науки се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище.

Ректоратът на университета се помещава в сградата, където е бил Френският колеж, затворен през 1948 г.

В ПУ „Паисий Хилендарски“ работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели – 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти.[3]

Ректори през годините

[редактиране | редактиране на кода]
период Ректор
1961 – 1968 проф. Живко Ламбрев
1968 – 1970 доц. д-р Стефан Иванов
1970 – 1972 проф. Живко Ламбрев
1972 – 1979 проф. д-р Драгомир Поборников
1979 – 1983 проф. дбн Павел Ангелов
1983 – 1989 доц. дхн Цветан Обретенов
1989 – 1993 проф. дфн Никола Балабанов
1993 – 2003 проф. дфн Огнян Сапарев
2003 – 2011 проф. дфн Иван Куцаров
2011 – 2019 проф. д-р Запрян Козлуджов
2019 – проф. д-р Румен Младенов

Структура

[редактиране | редактиране на кода]

Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ има 9 факултета, в които се обучават над 8000 редовни и около 5000 задочни студенти в повече от 40 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки. В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на университета, както и колеж в Смолян.

Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, университетско радио, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетските сгради са разположени на няколко места в града: сграда на Ректората (в центъра на града – ул. „Цар Асен“ 24), нова сграда (в северната част – бул. „България“ 236), сграда на ул. „Костаки Пеев“ (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър).

Университетската библиотека е основана през 1961 г. заедно с основаването на университета. Библиотеката съдържа около 280 000 библиотечни документа от всички области на науката. Поддържа електронен каталог, който улеснява търсенето, съгласно най-съвременните изисквания на библиотечното дело.

Учебното заведение издава и вестник „Пловдивски университет“. Той е основан през 1983 г. и продължава да се издава понастоящем, като отразява академичния живот в Университета. Броевете, издадени след 2004 г. са дигитализирани и могат свободно да се четат в официалния уебсайт.

Факултети

[редактиране | редактиране на кода]
Технически колеж в Смолян
Факултет по математика и информатика на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Филиали и колежи

[редактиране | редактиране на кода]

Почивни бази

[редактиране | редактиране на кода]

Пловдивският университет поддържа три почивни бази, които са на разположение за учебна дейност и почивно дело.[4]

  • Пампорово
  • Ахтопол
  • Загражден

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2011 г. бившият футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[5]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна социология“ Цветозар Томов обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до ректора на университета, доц. Запрян Козлуджов, Томов пише: „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[6]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ректорско ръководство на сайта на ПУ „Паисий Хилендарски“
  2. ↑ СПРАВКИ ЗА БРОЯ НА СТУДЕНТИТЕ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА. – www2.mon.bg, архив на оригинала от 18 януари 2017, https://web.archive.org/web/20170118221148/https://www2.mon.bg/AdminUReg/html/reports.asp, посетен на 18 януари 2017 
  3. ↑ ПУ „Паисий Хилендарски“ – Визитна картичка, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927222215/http://www.uni-plovdiv.bg/site.jsp?ln=1&id=64, посетен на 26 април 2007 
  4. ↑ Почивни бази, сайт на Пловдивския университет.
  5. ↑ Христо Стоичков става „Доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет // Дневник (Икономедиа АД), 10 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2011.
  6. ↑ Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков // Дневник (Икономедиа АД), 13 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2011.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пловдивски_университет&oldid=12190595“.