Направо към съдържанието

Огнян Сапарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Огнян Сапарев
български литературен критик
Роден
4 август 1942 г. (82 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вПловдивски университет

Огнян Стефанов Сапарев е български филолог и литературен критик, професор и доктор на философските науки.[1]

Роден е в София на 4 август 1942 г. Завършва Славянска филология и Философия в Софийския държавен университет през 1967 г. Работи като редактор в „Разпространение на филми“, БНТ и сп. „Пламък“ (1971 – 1973). От 1971 до 1982 г. е осведомител на Шесто управление на Държавна сигурност.[2] През 1983 – 1988 г. е лектор в университета в Будапеща. През 1988 г. е старши научен сътрудник в БАН. От 1973 г. е доцент, а от 1997 г. – професор по теория на литературата в Пловдивския университет. През периода 1993 – 2003 г. е ректор на ПУ. Директор на Българската национална телевизия (1991).

От 2001 до 2004 г. е депутат от Коалиция за България в ХХХІХ НС.

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Владее полски, руски и немски език.

Приноси към фантастиката

[редактиране | редактиране на кода]

Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература. Съставител на сборника „Неуговорени срещи“ от братя Стругацки (1983).

Книгата му „Фантастиката като литература“ (1990) разглежда темите: фантастиката като игра; отношението автор-текст-читател; ролята на фантастиката като моделираща литература; основни теми в научната фантастика; автори класици – Станислав Лем, Едгар Алан По, братя Стругацки; забравеното начало на българската фантастика.

Притежава кола „Сузуки 1300“, купена през 1995 г. за 5000 германски марки.[3] Има и стар катер, базиран в двора на вилата му – замък край язовир „Кърджали“,[4] до която се стига с лодка от хижа Боровица или пеша по десния бряг на река Боровица (от с. Ненково за три часа), както и гребно-ветроходна лодка край Тутракан. Хоби: платноходство, гребане – кану-каяк.

Награди и признания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1978„Литературни проблеми“ (монография)
  • 1979„Изкуство и масова култура“ (монография)
  • 1988„Литература и интерпретация“ (монография)
  • 1990„Фантастиката като литература“
  • 1993„Хроника на илюзиите“ (монография)
  • 1994„Литературната комуникация“ (монография)

Статии, студии, предговори

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Статията се основава на Огнян Сапарев, публикувана под GNU FDL лиценз.
  2. Решение №54 от 26.11.2008 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2008. Посетен на 27 юли 2022.
  3. „Огнян Сапарев: Най-черната ми година бе като директор на БНТ“ Архив на оригинала от 2021-05-16 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 15 септември 2010 г.
  4. „Проф. Огнян Сапарев: Слави Трифонов е клозетен, гнусно е да се гледа!“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Мария Друмева, в. „Куриер.бг“, 24 септември 2010 г.
Интервюта