Ото (Брауншвайг-Гьотинген)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото.
Ото | |
херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Гьотинген | |
Ото фон Брауншвайг-Гьотинген | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Управление | |
Период | 1318 – 1344 |
Семейство | |
Род | Велфи |
Баща | Албрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел-Гьотинген) |
Майка | Рикса фон Верле |
Братя/сестри | Аделхайд фон Брауншвайг-Гьотинген Албрехт II фон Брауншвайг-Люнебург Хайнрих III фон Брауншвайг-Люнебург Ернст I (Брауншвайг-Гьотинген) Магнус I (Брауншвайг-Волфенбютел) |
Съпруга | Агнес Агнес (1319) |
Ото в Общомедия |
Ото (на немски: Otto von Braunschweig-Göttingen, der Milde; * 24 юни 1292; † 30 август 1344, Гьотинген) от род Велфи, е херцог на Брауншвайг-Люнебург, княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел и на Княжество Гьотинген от 1318 до 1344 г.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-големият син на херцог Албрехт II (1268 – 1318) и Рикса фон Верле († 1317), дъщеря на принц Хайнрих I от Верле.
Ото се жени през 1311 г. за Юта фон Хесен (1289 – 1317), дъщеря на ландграф Хайнрих I фон Хесен и на Мехтилд от Клеве. От брака им се ражда една дъщеря Агнес (1317 – 2 юни 1371). През 1318 г. баща му умира и Ото го последва.
След смъртта на Юта той се жени през 1319 г. за Агнес фон Бранденбург-Люнебург (1297 – 1334), наследничка на Алтмарк, дъщеря на маркграф Херман III фон Бранденбург, вдовица на маркграф Валдемар фон Бранденбург (1281 – 1319).
От 1318 до 1344 г. Ото и 1323 до 1334 г. неговата съпруга Агнес стават собственици на замък Калфьорде и на град Калфьорде. След смъртта на херцогиня Агнес той се отказва от наследството за 3000 сребърни марки в полза на другия предендент Лудвиг Бавареца.[2]
След смъртта на Ото през 1344 г. братята му Магнус I и Ернст I си разделят територията: Ернст управлява Обервалд с Гьотинген, Магнус – Брауншвайг-Волфенбютел.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gudrun Pischke: Otto der Milde, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent et al. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon: 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, S.542f.