Магнус I (Брауншвайг-Волфенбютел)
Магнус I | |
херцог и княз на Брауншвайг-Волфенбютел | |
Роден |
1304 г.
|
---|---|
Починал | 1369 г.
|
Управление | |
Период | 1345 – 1369 |
Наследник | Магнус II |
Други титли | херцог на Брауншвайг-Люнебург; граф и княз на Бланкенбург |
Герб | |
Семейство | |
Род | Велфи |
Баща | Албрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел-Гьотинген) |
Майка | Рикса фон Верле |
Братя/сестри | Аделхайд фон Брауншвайг-Гьотинген Албрехт II фон Брауншвайг-Люнебург Хайнрих III фон Брауншвайг-Люнебург Ернст I (Брауншвайг-Гьотинген) Ото (Брауншвайг-Гьотинген) |
Съпруга | София фон Бранденбург (1327) |
Деца | Магнус II (Брауншвайг-Люнебург) Алберт II фон Брауншвайг-Волфенбютел Лудвиг I |
Магнус I, наричан Благочестиви (на немски: Magnus I, „der Fromme“; * 1304, † 1369) от род Велфи, е от 1345 до 1369 г. херцог и княз на Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Магнус е син на Албрехт II (1268 – 1318), херцог на Брауншвайг-Люнебург и също от 1268 до 1318 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел, и неговата съпруга Рикса фон Верле (1270 – 1317).
След смъртта на баща му херцогството Брауншвайг-Люнебург поема Ото до смъртта си през 1344 г. След това Магнус и брат му Ернст си разделят херцогството. Ернст получава Княжество Гьотинген, а Магнус получава Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, което управлява до смъртта си през 1369 г.
Магнус I се жени през 1327 г. за София фон Бранденбург (1300 – 1356), племенница на император Лудвиг Баварски, дъщеря на маркграф Хайнрих I от Бранденбург и Ландсберг (1256 – 1319) от род Аскани, и на Агнес Баварска (1276 – 1340) от Вителсбахите, дъщеря на баварския херцог Лудвиг II Строги и Матилда Хабсбургска и сестра на император Лудвиг Баварски. Затова съпругата му има право на наследство на Маркграфство Ландсберг.
На 23 юни 1355 г. той сгодява по-малкия си син Лудвиг I и го жени през 1359 г. за братовчедката му Матилда († сл. 16 май 1410), дъщеря на Вилхелм II от Брауншвайг-Люнебург, княз на Люнебург. Лудвиг I трябва да наследи тъста си Вилхелм II.
Магнус I е наследен след смъртта му от Магнус II.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Магнус I и София имат децата:[1][2]
- Матилда († пр. 28 юни 1354), ∞ (1339) княз Бернхард III фон Анхалт-Бернбург († 20 август 1348)
- Магнус II (1328 – 1373), наричан Torquatus (с веригата), ∞ Катарина фон Анхалт-Бернбург († 30 януари 1390), дъщеря на княз Бернхард III (Анхалт) († 1348) и Агнес от Саксония-Витенберг († 4 януари 1338)
- Алберт II († 14 април 1395), архиепископ на Бремен
- Хайнрих († сл. 28. януари 1382), духовник в Хилдесхайм и Халберщат
- Ото († 16 януари 1339)
- Лудвиг I (* пр. 1349, † 5 ноември 1367), херцог на Брауншвайг-Люнебург, ∞ Матилда († 16 май 1410), дъщеря на херцог Вилхелм II от Брауншвайг-Люнебург († 23 ноември 1369) и Хедвиг от Равенсберг (* пр. 1315, † 5 декември 1334)
- Агнес (* 1343, † 1404), ∞ граф Кристиан V (VI) фон Олденбург
- София (* 1340, † 1394), ∞ пр. 24 август 1366 г. за граф Дитрих V фон Хонщайн-Херинген (* 1306, † 1379)
- Ернст († 16/26 февруари 1385)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Horst-Rüdiger Jarck, Gerhard Schildt, Braunschweigische Landesgeschichte. Jahrtausendrückblick einer Region, Braunschweig 2000, ISBN 3-930292-28-9
- Horst-Rüdiger Jarck, Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, Braunschweig 2006, S. 472.
- Bernd-Ulrich Hergemöller, Magnus I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, S. 661 f.
- Paul Zimmermann, Magnus I. (Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20. Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 62 – 64.
- Rudi Fischer, 800 Jahre Calvörde – Eine Chronik bis 1991
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 69
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Magnus I. Herzog v.Braunschweig, ww-person.com
- ↑ Magnus I 'the Pious', Duke of Brunswick, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Magnus I 'the Pious' Herzog von Braunschweig, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes