Направо към съдържанието

Ото фон Капенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото фон Капенберг
Гробна плоча на Ото и брат му Готфрид фон Капенберг в манастирската църква Капенберг
Гробна плоча на Ото и брат му Готфрид фон Капенберг в манастирската църква Капенберг

Роден
1100 г.
Починал
1171 г. (71 г.)

РелигияКатолическа църква
Семейство
БащаГотфрид I фон Капенберг
Братя/сестриГотфрид фон Капенберг
Ото фон Капенберг в Общомедия

Ото фон Капенберг (на немски: Otto von Cappenberg; Odo von Cappenberg; * ок. 1100; † 23 февруари 1171, Капенберг) е от 1156 г. до смъртта си пропст на манастир Капенберг и кръстник на император Фридрих I Барбароса. Той е Блажен и се чества от католиците на 23 февруари.[1]

„Главата на Барбароса“ в Капенберг

Той е вторият син на граф Готфрид I фон Капенберг († 1106, убит в битка) и съпругата му Беатрис фон Хилдрицхаузен († 1115/22), дъщеря на граф Хайнрих II фон Хилдрицхаузен и съпругата му Беатрикс фон Швайнфурт, внучка на херцог Ото III от Швабия. По баща е внук на граф Херман фон Капенберг и Герберга фон Хунебург, и правнук на граф Херман от Вердюн. Майка му се омъжва втори път през 1106 г. за граф Хайнрих фон Ритберг († 1116).[2] Брат е на граф Готфрид фон Капенберг († 13 януари 1127), Герберга и Беатрикс фон Капенберг.

Брат му Готфрид основава от замък Капенберг премонстрантския манастир Капенберг. През 1122 г. Ото и брат му Св. Готфрид завещават собствеността си на премонстрантския орден и влизат в ордена. Ото фон Капенберг завещава византийски реликва-кръст и Капенбергския портрет-бюст главата на Барбароса на манастир Капенберг.[3]

  • Ekkart Sauser: Otto (Odo) Graf von Cappenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 18, Bautz, Herzberg 2001, ISBN 3-88309-086-7, Sp. 1113 – 1114.
  1. Odo von Cappenberg, heiligenlexikon.de
  2. Otto von Cappenberg, fmg.ac
  3. Caspar Geisberg: Das Leben des Grafen Godfried von Kappenberg und seine Klosterstiftung. In: Verein für Geschichte und Altertumskunde Westfalens (Hrsg.): Zeitschrift für vaterländische Geschichte und Altertumskunde (Westfalen). Band 12. Regensberg, Münster 1851, S. 331.