Норбертински орден
| Норбертински орден | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Пълно име | Орден на регулярните каноници-премонстранти |
| Латинско име | Candidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis |
| Съкратено име | OPraem |
| Църква | Католическа църква |
| Основател | Свети Норберт Ксантенски |
| Основаване | 1120 г. |
| Утвърждаване | 1126 г. |
| Численост | 1209 (2010) |
| Статут | действащ |
| Сайт | www.premontre.org |
| Норбертински орден в Общомедия | |
Премонстра́нти („Орден на регулярните каноници-премонстранти“, на латински: Candidus et Canonicus Ordo Praemonstratensis, OPraem) или Норбертинци са членове на католически монашески орден, основан през 1120 г. от Свети Норберт Ксантенски в абатство Премонтре, в близост до пикардийския град Лаон. Името си орденът получава по името на абатството, където е създаден, но е известен и като норбертински орден, по името на своя основател.
История
[редактиране | редактиране на кода]Уставът на ордена е утверден през 1126 г. Премонстрантите бързо увеличават своята численост в Западна Европа, и в средата на XIV век орденът има повече от 1300 манастири.
По време на Реформацията дейността на ордена е забранена в Германия, а по време на Френската революция – и във Франция. Всички абатства и манастири на премонстрантите са конфискувани, вкл. и абатство Премонтре. В началото на XIX век орденът е почти ликвидиран, запазени са само 8 абатства (всички в Австрия). През втората половина на XIX и в началото на XX век орденът отново е в подем – числото на абатствата му нараства до 20 в началото на XX век и до 80 в края на века.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]
В духовно отношение премонстрантите са близки до монасите-августинци, подобно на тях се ръководят в монашеския си живот от „Устава на Свети Августин“.
През 2010 г. премонстрантите броят 1209 души, от тях 918 свещеници[1]. Орденът притежава 79 абатства, в т.ч. и женски. Абатствата са основно в Европа – в Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Австрия, Унгария.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Joachim Ehlers: Adlige Stiftung und persönliche Konversion. Zur Sozialgeschichte früher Prämonstratenserkonvente. In: Klaus Zernack (Hrsg.): Geschichte und Verfassungsgefüge. Frankfurter Festgabe für Walter Schlesinger. Wiesbaden 1973.
- Ingrid Ehlers-Kisseler: Die Anfänge der Prämonstratenser im Erzbistum Köln (Rheinisches Archiv 137), Böhlau, Köln / Weimar / Wien 1997.
- Norbert Backmund: Monasticon Praemonstratense, Tomi Primi Editio Secunda, Pars prima et Secunda, Berlin / New York 1983.
- Charles L. Hugo: Sacri et canonici ordinis praemonstratensis annales, 2 Bde, Nancy 1734 – 1736, (Nachdruck Averbode 1999).
- Wilhelm Kohl: Die frühen Prämonstratenserklöster Nordwestdeutschlands im Spannungsfeld der großen Familien. In: Lutz Fenske: Institutionen, Kultur und Gesellschaft im Mittelalter. Festschrift für Josef Fleckenstein zu seinem 65. Geburtstag. Sigmaringen 1984, S. 393 – 414.
- Hildegard Kroll: Expansion und Rekrutierung der Prämonstratenser 1120 – 1150. In: Analecta Praemonstratensia, 54. Jg., 1978, S. 36 – 56.
- Burkhard Gehle: Die Prämonstratenser in Köln und Dünnwald. Grüner, Amsterdam 1978.
- Карсавин Л. П, Монашество в средние века. Москва, 1992.
