Ото Кум
| Ото Кум | |
| бригаденфюрер от СС и генерал-майор от Вафен-СС | |
 офицер от „СС“ | |
| Звание | СС бригаденфюрер |
|---|---|
| Години на служба | 1930–1945 |
| Служи на | Нацистка Германия |
| Род войски | Вафен-СС |
| Военно формирование | 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер |
| Командвания | 7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген |
| Битки/войни | Втора световна война * Източен фронт Виенска операция |
| Награди | Железен кръст Рицарски кръст с дъбови листа и мечове |
| Дата и място на раждане | 1 октомври 1909 г.
|
| Дата и място на смърт |
Офенбург, Германия |
| Друга дейност | HIAG |
| Ото Кум в Общомедия | |
Ото Кум (на немски: Otto Kumm) е бригаденфюрер от СС и генерал-майор от Вафен-СС, прославил се в годините на Втората световна война със своите успешни специални операции. Награден е с „Рицарски кръст с дъбови листа и мечове" – сред най-високите отличия на Нацистка Германия.
След войната е сред учредителите и първи ръководител на организацията на ветераните HIAG.
Командир на дивизия
[редактиране | редактиране на кода]Бригаденфюрер Кум е официално назначен за командир на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ), считано от 15 февруари 1945 година.[1] Назначаването му идва скоро след като ЛССАХ е прехвърлена в Унгария, за да укрепи позициите които Вермахта губи позиции на Източния фронт, и след като Бригаденфюрер от СС Вилхелм Монке е пострадал при въздушна атака[1].
Източен фронт (1945)
[редактиране | редактиране на кода]Като командир на ЛССАХ Ото Кум участва в Операция „Пролетно пробуждане“ (Operation „Frühlingserwachen“) (6 март 1945 - 16 март 1945 г.). Това е последната голяма германска офанзива през Втората световна война, започнала на 6 март 1945 година. Германците започват атаки в Унгария близо до езерото Балатон, като този район по това време е част от Източния фронт. В този район се намират последните запаси от петрол, които все още на разположение на германците, след като вече не могат да използват залежите в Румъния. Почти неизбежно, операция „Пролетно пробуждане“ е пълен провал. Въпреки че в началото германските части завземат плацдарм, офанзивата е твърде амбициозен план като цяло, и само за 10 дни се проваля. След провала на операцията, Йозеф Дитрих от 6-а СС танкова армия и дивизията на Кум отстъпват към Виена[2]. Германците отчаяно подготвят отбранителни позиции в опит за защита на града срещу бързо приближаващата Червената армия, които им усилия по-късно ще бъдат наречени Виенска операция.
Последни дни на войната
[редактиране | редактиране на кода]След като Виена пада, ЛССАХ е изпратена към Главното командване на Вермахта (OKW). В периода 20 април - 2 май 1945 г., дивизията е разделена, като една част се премества от Берлин, в областта на Мюрвик (част от Фленсбург, в северната част на Германия), където Ото Кум и неговата дивизия ЛССАХ се предават на британските сили[3], а останалата в Берлин част от ЛССАХ, която е останала да охранява фюрера, приключват участието си в битките, няколко дни по-късно[4].
След войната
[редактиране | редактиране на кода]Кум оцелява след войната и по-късно се превръща в успешен бизнесмен. Той е основател и първи ръководител на организацията на ветераните от Вафен СС – HIAG. Умира на 23 март 2004 година. Към момента на смъртта му, той е последният оцелял СС-Бригаденфюрер.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Железен кръст 2-pp и 1-ви клас
- Значка за раняване в черно
- Пехотна сребърна значка
- Германски златен кръст (29 ноември 1941 г.)
- Рицарски Железен кръст с дъбови листа и мечове
⇒ Рицарски кръст (16 февруари 1942 г.) ⇒ Дъбови листа (6 април 1943 г.) ⇒ Мечове (17 март 1945 г.)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, p 41.
- ↑ Dollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 199.
- ↑ Dollinger, Hans. The Decline and Fall of Nazi Germany and Imperial Japan, Crown, 1968, p 177.
- ↑ Fischer, Thomas. Soldiers of the Leibstandarte, J.J. Fedorowicz Publishing, Inc. 2008, pp. 42-43.