Ото Вьолер
Ото Вьолер | |
германски генерал | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1913 – 1918; 1919 – 1945 г. |
Служи на | Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
Род войски | Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
Военно формирование | пехотни войски |
Командвания | 8-а армия Група армии „Юг“ |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Германски златен кръст Сребърни пластинки към ордена Железен кръст |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 5 февруари 1987 г.
|
Родства | Баща: Хайнрих Вьолер |
Ото Вьолер в Общомедия |
Ото Вьолер (на немски: Otto Wöhler) (1894 – 1987) е високопоставен немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Ото Вьолер е роден на 12 юли 1894 г. в Бургведел, Германска империя. Присъединява се към армията и през 1913 г. става офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и служи в различни пехотни подразделения. През 1914 г. е произведен в звание лейтенант.
Междувоенен период
[редактиране | редактиране на кода]След войната се присъединява към Райхсвера, където достига до адютант на командващ офицер на 22-ри полк.
Втора световна война (1919 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война е издигнат до началник-щаб на 11-а армия, а малко по-късно и на Група армии „Център“, ръководена от ген. Гюнтер фон Клуге. След това последователно поема командването на XVII и I. Армейски корпус, преди да заеме поста командир на 8-а армия.[1] Между 22 март и 28 април 1945 г. командва Група армии „Юг“. Пленен е от американските войски през 1945 г., но е освободен през 1947 г. Умира на 5 февруари 1987 г. в Бургведел, ФРГ. Погребан е до единственото му дете, кадет умирял в Балтийско море през Втората световна война.
Военна декорация
[редактиране | редактиране на кода]- Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (29 септември 1914) и I степен (17 септември 1916)
- Германска „Значка за раняване“ (1918) – сребърна (?)
- Рицарски кръст на „Орден на Хоенцолерните“ – с мечове
- Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II степен (?) и I степен (?)
- Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (26 януари 1942)
- Рицарски кръст с дъбови листа
- Носител на Рицарски кръст (14 август 1943)
- Носител на Дъбови листа № 671 (28 ноември 1944)
- Орден „Михай Витязул“ – III и II степен (?)
- Споменат 3-пъти в ежедневния доклад на Вермахтберихт – (12 август 1943; 8 май и 30 октомври 1944)
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Fellgiebel, Walther-Peer и др. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nash, Douglas E. Hell's Gate. The Battle of the Cherkassy Pocket, January-February 1944. Southbury, Connecticut: RZM Publishing. 2002, p. 21. ISBN 0-9657584-3-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ген. О. Вьолер в немския сайт – Lexikon der wehrmacht
|